fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

10 февруари: генерал Тодор Кантарджиев

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1861 г. в град Самоков е роден генерал Тодор Димитров Кантарджиев – български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война. При избухването на Освободителната война е на едва седемнадесет години, но въпреки това успява да влезе в първия набор на българската войска, представяйки се за пълнолетен.

Завършва Военното училище през 1884 г. с чин поручик, и почти веднага взима участие в Сливнишкото отбранително сражение през Сръбско-българската война (1885 г.), начело 14-та рота от Първи пехотен софийски полк, за което е награден с орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас. През 1890 г. постъпва в Кралската военна академия в Брюксел с чин капитан. Завършва три години по-късно. При завръщането си в България е произведен в чин майор (1894 г.), а след това и в чин подполковник (1899 г.). От 1899 г. до 1904 г. е командир на Шеснадесети ловчански пехотен полк, като едновременно заема и длъжността Началник на щаба на Първа дивизия. По-късно преподава във Военното училище. През 1903 г. е произведен в чин полковник.

През Балканските войни (1912 г. – 1913 г.), полковник Кантарджиев командва 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия, като се сражава при Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е преместен на Македонския фронт и се сражава в битките при Струмица и Пехчево.

През Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) полковник Кантарджиев е отново мобилизиран. Назначен е за началник на тиловото управление на Трета българска армия. Последством оглавява Варненския укрепен пункт през 1916 г. След тежки сражения, продължили няколко дни, успява да изтласка румънската армия от град Добрич. В автобиографията си, написана през 1940 г., казва: „[…] на 4.IX.1916 г., с особена бързина и решителност, освободих от румънско робство хубавия родолюбив Добрич. Отбранявах го геройски и победоносно на 5, 6 и 7.IX.“

Генерал-майор Кантарджиев сформира дясното крило на Трета българска армия, с което води военни действия по устието на р. Дунав. По-късно то се превръща в основа на действащата през Първата световна война Сборна дивизия. След капитулацията на Румъния през 1917 г., частите на генерал Кантарджиев са преместени на западния Македонски фронт. През същата година бива произведен в чин генерал-лейтенант, а два месеца по-късно отново влиза в запаса, като за българския военнослужещ друга война няма да има.

В контраатаката на варненските части над село Каралийско, по време на отбраната на Добрич октомври 1916 г., генерал Кантарджиев е ранен, а конят му убит. Това не му попречва да оглави втора атака: в автобиографията си пише,

„[…] При атаката на отбраняваната от руско-румънската армия бележита, от рано укрепена, естествено силна Кобадинска позиция, на 19-21.XI., с вързана за врата гипсирана десница, командувах победоносно „Източната настъпателна група“ на III армия.“

Въпреки многобройните си военни успехи, след преместването си на Македонския фронт през 1917 г. генерал Кантарджиев влиза в плен със Сборната дивизия, която оглавява, и три други, по заповед на българското правителство. Същата година в гр. Охрид му е отдаден почетен военен юбилей по случай четиридесетата му годишнина на служба, при който получава и чина генерал-лейтенант.

Тодор Кантарджиев е женен за Калинка Кантарджиева. Заедно имат три деца: Марийка, Еленка, която последством се жени за началника на жандармерията Никола Станимиров, и професор Асен Кантарджиев, бъдещ водач на Ратници за напредъка на българщината. Генерал Кантарджиев присъства при атентата в храм-паметник „Св. Неделя“ през 1925 г. Автор е на 33 книги, повечето от които днес остават недостъпни за широката публика, и налични само като исторически източници в народните библиотеки, може би поради роднинската връзка на генерала с проф. Асен Кантарджиев. Тодор Кандаржиев е носител на голям брой български и чуждестранни военни отличия, измежду които военен орден „За храброст“ IV степен II-ри клас, Железен кръст II-ри клас, орден „За военни заслуги“ II-ри клас на Австро-Унгария, и орден „Железен полумесец“ на Османската империя. Умира на 25 януари 1945 г. в София.

Споделете чрез

Предишен

Следващ