fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

10 февруари: генерал Тодор Кантарджиев

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1861 г. в град Самоков е роден генерал Тодор Димитров Кантарджиев – български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война. При избухването на Освободителната война е на едва седемнадесет години, но въпреки това успява да влезе в първия набор на българската войска, представяйки се за пълнолетен.

Завършва Военното училище през 1884 г. с чин поручик, и почти веднага взима участие в Сливнишкото отбранително сражение през Сръбско-българската война (1885 г.), начело 14-та рота от Първи пехотен софийски полк, за което е награден с орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас. През 1890 г. постъпва в Кралската военна академия в Брюксел с чин капитан. Завършва три години по-късно. При завръщането си в България е произведен в чин майор (1894 г.), а след това и в чин подполковник (1899 г.). От 1899 г. до 1904 г. е командир на Шеснадесети ловчански пехотен полк, като едновременно заема и длъжността Началник на щаба на Първа дивизия. По-късно преподава във Военното училище. През 1903 г. е произведен в чин полковник.

През Балканските войни (1912 г. – 1913 г.), полковник Кантарджиев командва 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия, като се сражава при Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е преместен на Македонския фронт и се сражава в битките при Струмица и Пехчево.

През Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) полковник Кантарджиев е отново мобилизиран. Назначен е за началник на тиловото управление на Трета българска армия. Последством оглавява Варненския укрепен пункт през 1916 г. След тежки сражения, продължили няколко дни, успява да изтласка румънската армия от град Добрич. В автобиографията си, написана през 1940 г., казва: „[…] на 4.IX.1916 г., с особена бързина и решителност, освободих от румънско робство хубавия родолюбив Добрич. Отбранявах го геройски и победоносно на 5, 6 и 7.IX.“

Генерал-майор Кантарджиев сформира дясното крило на Трета българска армия, с което води военни действия по устието на р. Дунав. По-късно то се превръща в основа на действащата през Първата световна война Сборна дивизия. След капитулацията на Румъния през 1917 г., частите на генерал Кантарджиев са преместени на западния Македонски фронт. През същата година бива произведен в чин генерал-лейтенант, а два месеца по-късно отново влиза в запаса, като за българския военнослужещ друга война няма да има.

В контраатаката на варненските части над село Каралийско, по време на отбраната на Добрич октомври 1916 г., генерал Кантарджиев е ранен, а конят му убит. Това не му попречва да оглави втора атака: в автобиографията си пише,

„[…] При атаката на отбраняваната от руско-румънската армия бележита, от рано укрепена, естествено силна Кобадинска позиция, на 19-21.XI., с вързана за врата гипсирана десница, командувах победоносно „Източната настъпателна група“ на III армия.“

Въпреки многобройните си военни успехи, след преместването си на Македонския фронт през 1917 г. генерал Кантарджиев влиза в плен със Сборната дивизия, която оглавява, и три други, по заповед на българското правителство. Същата година в гр. Охрид му е отдаден почетен военен юбилей по случай четиридесетата му годишнина на служба, при който получава и чина генерал-лейтенант.

Тодор Кантарджиев е женен за Калинка Кантарджиева. Заедно имат три деца: Марийка, Еленка, която последством се жени за началника на жандармерията Никола Станимиров, и професор Асен Кантарджиев, бъдещ водач на Ратници за напредъка на българщината. Генерал Кантарджиев присъства при атентата в храм-паметник „Св. Неделя“ през 1925 г. Автор е на 33 книги, повечето от които днес остават недостъпни за широката публика, и налични само като исторически източници в народните библиотеки, може би поради роднинската връзка на генерала с проф. Асен Кантарджиев. Тодор Кандаржиев е носител на голям брой български и чуждестранни военни отличия, измежду които военен орден „За храброст“ IV степен II-ри клас, Железен кръст II-ри клас, орден „За военни заслуги“ II-ри клас на Австро-Унгария, и орден „Железен полумесец“ на Османската империя. Умира на 25 януари 1945 г. в София.

Споделете чрез

Предишен

Следващ