10 януари

Кап. Герхард Венгел

Подофицер Симеон Михайлов

На днешния ден през 1944 година е извършена една от най-тежките бомбардировки върху София през Втората световна война. Герхард Венгел –  германски летец-изтребител, капитан от Луфтвафе, загива заедно с още 4 немски летци във въздушен бой в защита на столицата ни от бомбардировките през Втората световна война.

Венгел е роден на 14 януари 1915 в Кьонигсберг, Източна Прусия. През Втората световна война Герхард Венгел е на служба в Луфтвафе, където през февруари 1943 г. е назначен за командир на I./JG 5 „Eismeer“ (1-ва група от Изтребителна ескадра 5 „Ледено море“). От 15 ноември до 9 януари I./JG 5 е пребазирана от Норвегия в край Плоещ, Румъния, на летище Търгшорул Ноу, за да защитава нефтените рафинерии от американските бомбардировки. На 9 януари 1944 г. групата е предислоцирана на летище Враждебна край София.

10 януари 1944 г – бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека (според други данни убитите всъщност са 100). Следва удар върху София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес“ – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг“. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning.

Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се вдигат – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и .оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер. В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784.

Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена. Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи, един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош, а Девоатините атакуват фронтално, резултатът от „кавалерийската“ им атака е – още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува. В-17F „летяща крепост“ с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко. Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с явното желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след „мисията“ над Царство България.

По решение на Столичния общински съвет на 5 ноември 2004 г. с официални почести с участието на немския заместник военен аташе в България в столичната градина „Мадара“ е открит паметник на Герхард Венгел. На 20 юли 2012 година през нощта мемориалната плоча на летеца е хулигански разбита. На следващия ден надписът с името на капитана е възстановен, като е изсечен в самата морена. След година и половина плочата е възстановената напълно и е тържествено открита повторно на 24 ноември 2013 г. Тази втора плоча също е вандалски откъртена в средата на 2014 г., но оцелява и на 22 юни 2015 г. пак е монтирана на мястото си.

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на „София помни“.

Share This