fbpx

11 юни: Гена Димитрова

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден 2005 г. издъхва великата оперна певица Гена Димитрова.

Гена Димитрова е родена на 6 май, през далечната 1941 в с. Беглеж (Плевенска област). Учи в местното училищата с оперно изкуство се захваща още в гимназията. Желанието и да учи музика и е толкова силно, че пристига в София и с лекота взима приемния изпит в Консерваторията, изпълнявайки народната песен „Хей Балкан ти наш роден”. Живота в София, обаче не и е бил лесен. За да се издържа, младата Гена е трябвало да мие чинии в стола на Консерваторията. Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.

В периода 1964 – 1966, Гена е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

Три години по-късно, през 1970 е победител в международен конкурс за млади оперни певици в София, след това заминава на двугодишна специализация в театралното училище към “La Scala” при Ренато Пасториано, Енца Ферари и Рената Корозио. По това време участва в постановки в различни градове в Италия. Успоредно с тези неща, Димитрова става и победител в оперния конкурс „Тревизио“, изпълнявайки ролята на Амелия в „Бал с маски“ от Верди.

След големи успех на „Тревизио“, Гена е на турне във Франция, където света започва да разбира за нея. Във Франция, изпълнявайки арии от „Силата на съдбата“, Димитрова малко, по малко започва да се прочува по цял свят. Последната й роля в „Ла Скала“ е на Амелия, от „Бал с маски“, в тази си последна постановка, тя дели сцената с великият тенор-Пласидо Доминго.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини, в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в „Арена ди Верона“ през 1980 година, като Абигайл в „Набуко“ на Верди, отново във Верона, през 1981 година, и в „Турандот“ на Пучини.

Най-успешният период от кариерата на българския сопран, започва след 7 декември 1981, когато е на премиерата на „Тоска“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. След „Тоска“, италианската публика е в екстаз, вика през балконите: ”Dimitrova sola!”или в превод „Димитрова сама“, тоест при аплодисментите тя да излезе сама пред завесата. През 1987 година става победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Живота тежко удря Гена, защото мъжът й Георги Стайков, става жертва на автомобилна катастрофа. Димитрова разбира това от вестник, когато е в Бирмингам. Самият Лучано Павароти, от Ню Йорк ѝ звъни с думите: “Тръгвай веднага, само сцената ще те спаси!“

Всички знаем за нейният прекрасен глас, за нейното творчество и фамозност, но каква е била Гена Димитрова като личност? “Нашата Гена“, както я нарича народа се откроява с изключителна скромност и липса на суета.

През 2005 ѝ е поставена тежка диагноза – рак. Скривайки болестта от роднини, колеги и приятели, тя заминава на лечение в Милано, казвайки на своите колеги, че ще се върне, но така и не се връща. Битката с болестта Гена Димитрова загуби на 11 юни 2005 година.

Остава в световната музикална история със своят невероятен глас, своята непреклонност, отдаденост и скромност. Димитрова се нарежда рамо до рамо с най-добрите сопрани в цялата история на операта. Именно Гена е първият чужденец получил наградата „Златен Верди“.

Поклон пред паметта на великата Гена Димитрова!


Заглавна снимка: Софийска опера и балет

Споделете чрез

Предишен

Следващ