НОВО

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

11 май: Щастливеца

Време за четене: 5 мин.

Днес се навършват 121 години от смъртта на един от най-великите български писатели – Алеко Константинов, по известен като Щастливеца. В землището на с. Кочагово, на пътя между Пещера и Пазарджик, наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона, с който пътуват Михаил Такев и Алеко Константинов и по-погрешка убиват великия писател. Така все още много млад едва на 34 години си отива един от най-големите таланти в българската литература.

Алеко Константинов е роден в гр. Свищов на 13 януари ( 1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. В началото започва образованието си в Свищов, а след това продължава в Априловската гимназия в Габрово. След Освобождението продължава своето обучение в Русия, където завършва право в Одеса.

След като се прибира в България започва работа в София. Практикува в началото като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд, след това работи и в Софийския апелативен съд. Поради променливата политическа обстановка в България бъдещият известен писател двукратно е уволняван от длъжност. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Известно е, че по време на адвокатската си кариера многократно защитава бедни българи, които не могат да си позволят хонорарите на изявените софийски магистрати.

Известно е, че подготвя и защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“  през 1896 г. с цел да стане преподавател по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).

Алеко Константинов е известен с активната си обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, също така и на дружество „Славянска беседа“ и на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, чието начало е първия организиран туризъм – изкачването на Черни връх, 27 август 1895 г.

Познат сред нас със своята писателска дейност и поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът “До Чикаго и назад” (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга “Бай Ганьо”, в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко пише и над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития. Като например – „Херострат II“ е написан заради опита на цар Фердинанд да закрие читалище „Славянска беседа“ подобно на Херострат, който в древността подпалил храма на Артемида в Ефес. Основни теми във фейлетоните му са потъпкването на изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, дори на монарха, както и наболели обществени проблеми. Морално извисената личност на твореца уравновесява гнева и смеха, ненавистта и болката, предпазва го от заслепение, от нарушаване на художествена и етична мяра. Смехът е овладян и артистичен, смях, който изобличава, но и забавлява.

Константинов разгръща своите фейлетони най-често в ироничен план и чрез асоциации, въпроси, обръщения, намеци, коментар въвежда читателя в ироничната „игра“, създава атмосфера на доверие, на свободно бъбрене и събеседване. Хумористичната атмосфера прониква в целия фейлетон – от заглавието до послеписа и подписа. Трансформира се нерядко в остър сарказъм, в чиято основа е гражданската болка и нравствената тревога.

Псевдонимът Щастливеца си го дава в средата на 80-те години, когато идват най-  трудните в неговия живот, за много кратко време губи всичките си близки, след което започва да нарича себе си Щастливец. Опитвайки се да се измъкне сам от блатото чрез  хуморът, смехът в средата на весели другари. Чужд на аскетичния начин на живот и меланхолията, той създава кръжока „Весела България“.

Членува в Демократическата партия и се сближава с Петко Каравелов, който му поръчва и заплаща преводите от френски и руски на „Тартюф“ от Молиер, „Полтава“ и „Бахчисарайски фонтан“ от Пушкин, „Спор“, „Беглец“ и „Демон“ от Лермонтов, „Отче наш“ (Le Pater), стихотворна драма в едно действие от Фр. Копе – за библиотека „Св. Климент“.

Според Михаил Арнаудов:

„…за адвокатство той няма призвание: тази професия не отговаря на наклонностите му, на етиката му, на мечтателната му природа, изключила всеки практицизъм и всеки унизителен компромис“.

За него един от великите български политици Атанас Буров казва така:

„Отиде си един гений на кавалерството и на веселбата. Алеко би могъл да създаде партия на веселите хора и тя щеше да спечели изборите, а той щеше да стане премиер. Но умря рано. Аз го обичах така, както не съм обичал нито един друг мъж. Той те среща с усмивка и ти виждаш един слънчев човек. Слънце грееше от лицето му, от очите му. … Младежта си избира винаги по един кумир, да вярва в него. Тя си бе избрала Алеко — Щастливеца. Защото той й импонираше. Той й даваше идеал за човека и за живота. Той искаше щастие. Той пътуваше. Той живееше. Той бе щастлив в нещастието си — младежта винаги търси бедни и честни хора за свои кумири.“

В деня, когато съобщават трагичната новина за смъртта на Алеко Константинов, софийските студенти напускат университета и обявяват тридневен траур с масови демонстрации. Посрещат ковчега на гарата и го носят на ръце до църквата „Св. Крал“ (днес „Св. Неделя“), а после до Централни софийски гробища, където е погребан. Хиляди хора присъстват на погребението, за да изпратят своя любимец до вечния му дом.

Алеко е спечелва сърцата на народа си с онова богатство, което няма материални изражения. Със своето нескончаемо чувство за хумор и непремълчаните социални кривици, той влиза в дома на всеки българин. Обичта на хората се ражда от усещането за съпричастност – не всеки може да се изправи срещу силните на деня с едничкото чувство да защити и окрили народа си.

И днес можем да срещнем Щастливеца, стига да минем по централната столична улица  – „Витошка“. Все така загледан в потока преминаващи хора и планината, която толкова много обичаше през целия си живот.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!