#НаДнешнияДен 1860 г. е роден”Освободителят на Родопите” – полковник Владимир Серафимов, герой от Сръбско-българската война и Балканската война.
Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г. (по други данни на 23 август 1861 г.) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.
По време на Сръбско българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.
За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен. След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-и пловдивски полк. Полковник от 1909 г.
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.
Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:
Да се отстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб, робството не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!…
По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки. Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.
Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).
В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).
За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.
По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и полк в битката при Криволак.
През Първата световна война е командир на I бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.
Умира на 7 април 1934 г. в град София.
Военни звания
Подпоручик (30 август 1883)
Поручик (24 март 1886)
Капитан (1888)
Майор (1899)
Подполковник (1904)
Полковник (1909)
Отличия
Военен орден „За храброст“ IV степен (21 април 1886)
Възпоменателен медал За участие в Сръбско-българската война 1885, сребърен (15 август 1887)
Царски орден „Св. Александър“ V степен без мечове (14 февруари 1896)
Народен орден „За военна заслуга“ V степен
Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (14 февруари 1903)
Знак „За 20 години отлична служба“
Възпоменателният кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
Военен орден „За храброст“ III степен (Балканска война)
Царски орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове
Орден „За заслуга“ сребърен
Орден „Свети Станислав“ III степен, Руска империя
Военен кръст „За заслуги“, Австро-Унгария (Първа световна война)
Орден „Лъв и слънце“, Персия
