fbpx

12 март: Кирил Пейчинович

Време за четене: 2 мин.

На днешния ден честваме паметта на Кирил Пейчинович. Той е роден в село Теарце и след завършване на образованието си заедно с баща си Пейчин и неговия чичо (брат на баща му) заминават за Света Гора за да се замонашат. Пейчин приема името Пимен, брат му- Далмат, а синът му – Кирил. Заминава за Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, където става йеромонах.

От 1801 година Пейчинович е игумен на Марковия манастир „Свети Димитър“ край Скопие. Там той пребивава 17 години до 1818 година, като полага много усилия за възраждането на манастира. Отдава голямо значение на възстановяването и разширяването на манастирската библиотека.

В 1818 година Кирил отново пътува до Атон, за да види баща си и чичо си и след това става игумен на унищожения от еничари през 1710 година манастир „Свети Атанас“ край Положкото село Лешок, в близост до родното му Теарце. Отец Кирил възстановява манастира и го превръща в огнище на българската просвета.

Той има планове да създаде печатница, тъй като вярва в значението на печатното дело. В манастира е успял да развие значителна проповедническа и книжовна за времето си дейност. В даден момент успява да отвори и училище. По-късно отец Кирил помага на Теодосий Синаитски да възстанови Солунската си печатница, изгоряла през 1839 година. През 1840 Теодосий Синаитски издава втората книга на Пейчинович – „Книга глаголемая Утешение грешним“.

През 1835 година отец Кирил създава нагробен надпис за себе си, който се превръща в един от първите поетични опити на новобългарски език:

„Теарце му негово рождение,
Пречиста и Хилендар пострижение,
Лешок му е негоо воспитание,
под плочава негоо почивание
от негово свое отшествие
до Христово второ пришествие.
Молит вас, бракя негои любимия,
хотящия прочитати сия,
да речете „Бог да би го простил“,
зер е у гроб цръвите ги гостил.
Овде лежи Кирилово тело
у манастир и у Лешок село.
Дà Бог за доброе дело.“

Интересен факт е, че неговото произведение в оригинал „Книга сия зовомая Огледало“, Будапеща, 1816 година е съхранено и дигитализирано. Може да го разгледате тук:

Библиотека Струмски

Отец Кирил Пейчинович умира на 12 март 1845 година в Лешочкия манастир и е погребан в църковния двор на „Успение Богородично“. През 1934 година русенското село Бурумли е прекръстено Пейчиново на отец Кирил.

Споделете чрез

Предишен

Следващ