13 август: Трайко Китанчев / баба Неделя

На днешната дата през 1826 година е родена Неделя Петкова, известна като баба Неделя. Тя е родоначалник на девическото образование в България. Родена в Сопот, учи в продължение на 3 години в местния женски манастир. Дълги години учителства из различни краища на българските земи, като основава женски училища в София, Велес, Солун и др.

На 20 ноември 1872 г. основава женското дружество “Възрождение” в Солун. Участва в борбата за църковна и национална независимост. По молба на Васил Левски извезва знамето на Българския революционен централен комитет. Ушива знамето на въстаниците от Пиянечко по време на Априлското въстание 1876 г.

След Освобождението разгръща просветна дейност сред българомохамеданите в Родопите. Умира в София на 1 януари 1894 г.

На днешната дата през 1895 година в София умира Трайко Китанчев (1858 – 1895) – български учител, обществен деец, поет, публицист, политик, деец на Демократическата партия, редовен член на Българското книжовно дружество (от 1894 година), революционер, пръв председател на Македонския комитет и организатор на Четническата акция в 1895 година.

Роден е в село Подмочани, Ресенско, на 1 септември 1858 г. Учител е в Българската мъжка гимназия в Солун, в Пловдив, училищен инспектор в Търновско. Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Китанчев е основен инициатор за обединяване на македонските дружества в България и е първият председател на Македонския комитет.

Развива активна политическа дейност. Първоначално е привърженик на Петко Каравелов и член на Либералната партия. Сближава се със Стефан Стамболов, като известно време двамата дори живеят в една стая. По време на преврата през август 1886 г. Китанчев е заедно с него в Търново и пише под негова диктовка прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен. По-късно, по време на управлението на Стамболов, Китанчев се разочарова от външнополитическия курс на страната и отношенията между двамата охладняват.

През 1892 година е осъден на три години затвор по обвинение в съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Освободен от затвора на 20 май 1894 година, два дни след падането на Стамболов и 8 дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата.

Автор е на баладата „Дядо Недялко“, на 35 стихотворения, много статии и речи. Китанчев пише във вестниците „Право“, „Знаме“ и списание „Мисъл“. В 1893 година превежда за пръв път на български „Дон Кихот“ на Сервантес, а през 1894 година – „Шинел“ и „Невски проспект“ на Николай Гогол. Известен е като един от най-добрите оратори на своето време.

 

Споделете:
Симеон Попов
Симеон Попов

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на "София помни".