На днешния ден през 1924 година умира Михаил Сарафов – български революционер, политик, просветен деец и дипломат.
Михаил Сарафов е роден на 26 февруари 1854 г. в Търново. Брат е на генерал Иван Сарафов и доктор Георги Сарафов. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб. След това участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875-1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и посещава университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.
След завръщането си в България Михаил Сарафов е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880-1881). По време на Режима на пълномощията (1881-1883) оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерство на финансите, като на тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество.
От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 и на Солунската българска девическа гимназия. След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897-1900) и ковчежник на БКД (1898-1904). Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901) и като министър на финансите в трите самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев.
През следващите години Михаил Сарафов заема различни дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904-1909) и Цариград (1909-1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.
Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 година. Погребан е в Централни софийски гробища.
