fbpx

14 май: ген. Владимир Вазов

Време за четене: 5 мин.

На днешният ден през 1868 г. е роден един най-великите български генерали – Владимир Вазов. В съзнанието на много българи, той ще остане като големият герой от Дойран.

Роден е в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Първо завършва средното си образование и след това постъпва във Военното училище в София, където се дипломира през 1886 г. В началото на своята кариера започва като подпоручик Шуменския полк, където се представя като отличен командир. Поради тази причина е изпратен в град Есен, Германия, за да повиши своята квалификация. След завръщането си в България, получава капитански чин и е преместен в 4-ти артилерийски полк в София.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на тогавашния военния министър, генерал Савов в София се създава Артилерийска школа, в която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. В навечерието на Балканската война той е произведен в чин полковник и му е поверено командването на 4-ти скорострелен артилерийски полк от Първа софийска дивизия. През 1912 г. се задава Балканската война. В страната е обявена пълна мобилизация. Войната е посрещната с голямо желание и ентусиазъм от българите. Самият Вазов записва в дневника си:  „Ние сме се готвили отдавна за тази война, сега трябва да покажем какво знаем и какво можем“. Той е командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия и участва в най-важните сражения на Македонския фронт. В Междусъюзническата война полковник Вазов отново е на фронта.

Определено най-големите си успехи постига през Първата световна война. Той не одобрява включването на България на страната на Централните сили, но остава въпреки това на поста си. В началото е назначен за командир на артилерийската бригада на Пета дунавска дивизия и взема участие в битките при Завоя на Черна. След като българското настъпление през 1915 г. е спряно на сръбско-гръцката граница по заповед на германското командване, българската войска минава в отбрана.

Полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.

На 1 март 1917 г. полковник Владимир Вазов е назначен за командир на Девета плевенска пехотна дивизия, дотогава командвана от генерал-майор Стефан Нерезов. Тя заема фронтовата линия от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Тук полковник Вазов записва една от най-блестящите страници в българската военна история. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и под влиянието на брат си генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение в укрепването на позицията с огневи точки и инженерни заграждения.

На 22 април Антантата провежда артилерийска подготовка, изстрелва 100 000 снаряда и минава в атака. Генерал Вазов отвръща с контраатака. Дал многобройни жертви, противникът е прогонен. През май отново атакува, но понася тежки загуби и се оттегля на изходни позиции. Само през септември 1917 г. англичаните дават над 10 хил. убити. За проявени големи командно-организационни качества в боевете, полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.

Под командването на генерал Джордж Милн през септември 1918 г. срещу дивизията на генерал Вазов са разположени 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и 1 гръцки конен полк. Съотношението е доста по-голямо в полза на противника. Английският генерал е решен на всяка цена да смаже българите и да напредне към Солун. Тогава генерал Вазов произнася слово пред подчинените му български офицери и войници, което завършва с думите:  „Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!“

На 16 септември генерал Вазов лично обхожда позицията и дава последните наставления преди епичната битка. Същия ден противникът започва артилерийска подготовка. Боевете, които се водят на 16,17 и 18 септември 1918 г., са известни в българската история като „Дойранската епопея“.

Само за три дни противникът изстрелва 350 000 снаряда, като част от тях са с бойни отровни вещества. Благодарение на блестящата подготовка жертвите от българска страна са… 9 души!

Отговорът на Плевенската дивизия е унищожителен. В спомените си генерал Милн пише:

„Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени!“

Тактическият и инженерен гений на генерал Владимир Вазов и саможертвата на неговите подчинени извоюват една от най-славните победи на България. След като разгромява противника, генерал Вазов иска разрешение от щаба в София да настъпи към Солун, но отговорът е друг, наредено му е да оттегли дивизията. Непобедената дивизия на генерал Вазов е принудена да изостави непревзетата позиция. Малко по-късно Лойд Джордж, министър-председател на Обединеното кралство, ще запише:  „В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!“

През 1926г. генерал Вазов е избран и за кмет на столицата и спомага много за нейното развитие. Един от най-вълнуващите моменти в живота на генерала идва от „Британски легион“, който организира провеждането на тържества в чест на победата на съглашенските войски през Първата световна война. Единственият поканен от противниковата страна (Тройният съюз) е Владимир Вазов.

Той е посрещнат на гара Виктория в Лондон лично от кмета на столицата. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. На парада взимат участие над 3000 запасни воини и 200 знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:

„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!“

Последните години от живота си генералът прекарва в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г., на 77-годишна възраст. Като виден български пълководец той е погребан с полагащите му се военни почести.

Тази година Община Сопот и къща музей „Иван Вазов“ организират тържествено честване на 151 години от рождението на великия генерал. След тържествения ритуал ще бъде представянето на филма „Непобеденият генерал“, посветен на ген.Владимир Вазов.

Споделете чрез

Предишен

Следващ