fbpx

14 май: ген. Владимир Вазов

На днешният ден през 1868 г. е роден един най-великите български генерали – Владимир Вазов. В съзнанието на много българи, той ще остане като големият герой от Дойран.

Роден е в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Първо завършва средното си образование и след това постъпва във Военното училище в София, където се дипломира през 1886 г. В началото на своята кариера започва като подпоручик Шуменския полк, където се представя като отличен командир. Поради тази причина е изпратен в град Есен, Германия, за да повиши своята квалификация. След завръщането си в България, получава капитански чин и е преместен в 4-ти артилерийски полк в София.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на тогавашния военния министър, генерал Савов в София се създава Артилерийска школа, в която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. В навечерието на Балканската война той е произведен в чин полковник и му е поверено командването на 4-ти скорострелен артилерийски полк от Първа софийска дивизия. През 1912 г. се задава Балканската война. В страната е обявена пълна мобилизация. Войната е посрещната с голямо желание и ентусиазъм от българите. Самият Вазов записва в дневника си:  “Ние сме се готвили отдавна за тази война, сега трябва да покажем какво знаем и какво можем”. Той е командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия и участва в най-важните сражения на Македонския фронт. В Междусъюзническата война полковник Вазов отново е на фронта.

Определено най-големите си успехи постига през Първата световна война. Той не одобрява включването на България на страната на Централните сили, но остава въпреки това на поста си. В началото е назначен за командир на артилерийската бригада на Пета дунавска дивизия и взема участие в битките при Завоя на Черна. След като българското настъпление през 1915 г. е спряно на сръбско-гръцката граница по заповед на германското командване, българската войска минава в отбрана.

Полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.

На 1 март 1917 г. полковник Владимир Вазов е назначен за командир на Девета плевенска пехотна дивизия, дотогава командвана от генерал-майор Стефан Нерезов. Тя заема фронтовата линия от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Тук полковник Вазов записва една от най-блестящите страници в българската военна история. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и под влиянието на брат си генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение в укрепването на позицията с огневи точки и инженерни заграждения.

На 22 април Антантата провежда артилерийска подготовка, изстрелва 100 000 снаряда и минава в атака. Генерал Вазов отвръща с контраатака. Дал многобройни жертви, противникът е прогонен. През май отново атакува, но понася тежки загуби и се оттегля на изходни позиции. Само през септември 1917 г. англичаните дават над 10 хил. убити. За проявени големи командно-организационни качества в боевете, полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.

Под командването на генерал Джордж Милн през септември 1918 г. срещу дивизията на генерал Вазов са разположени 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и 1 гръцки конен полк. Съотношението е доста по-голямо в полза на противника. Английският генерал е решен на всяка цена да смаже българите и да напредне към Солун. Тогава генерал Вазов произнася слово пред подчинените му български офицери и войници, което завършва с думите:  “Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!”

На 16 септември генерал Вазов лично обхожда позицията и дава последните наставления преди епичната битка. Същия ден противникът започва артилерийска подготовка. Боевете, които се водят на 16,17 и 18 септември 1918 г., са известни в българската история като “Дойранската епопея”.

Само за три дни противникът изстрелва 350 000 снаряда, като част от тях са с бойни отровни вещества. Благодарение на блестящата подготовка жертвите от българска страна са… 9 души!

Отговорът на Плевенската дивизия е унищожителен. В спомените си генерал Милн пише:

“Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени!”

Тактическият и инженерен гений на генерал Владимир Вазов и саможертвата на неговите подчинени извоюват една от най-славните победи на България. След като разгромява противника, генерал Вазов иска разрешение от щаба в София да настъпи към Солун, но отговорът е друг, наредено му е да оттегли дивизията. Непобедената дивизия на генерал Вазов е принудена да изостави непревзетата позиция. Малко по-късно Лойд Джордж, министър-председател на Обединеното кралство, ще запише:  “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран!”

През 1926г. генерал Вазов е избран и за кмет на столицата и спомага много за нейното развитие. Един от най-вълнуващите моменти в живота на генерала идва от “Британски легион”, който организира провеждането на тържества в чест на победата на съглашенските войски през Първата световна война. Единственият поканен от противниковата страна (Тройният съюз) е Владимир Вазов.

Той е посрещнат на гара Виктория в Лондон лично от кмета на столицата. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. На парада взимат участие над 3000 запасни воини и 200 знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:

“Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!”

Последните години от живота си генералът прекарва в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г., на 77-годишна възраст. Като виден български пълководец той е погребан с полагащите му се военни почести.

Тази година Община Сопот и къща музей „Иван Вазов“ организират тържествено честване на 151 години от рождението на великия генерал. След тържествения ритуал ще бъде представянето на филма „Непобеденият генерал“, посветен на ген.Владимир Вазов.

Споделете:
Default image
Спас Станоев
Завършил бакалавър Публична администрация и магистър Управление на човешки ресурси в Софийския университет " Св. Климент Охридски". В момента работи в " Напоителни системи" ЕАД към Министерство на земеделието.