На днешната дата през 1868 година е роден българският генерал Владимир Вазов. Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.
Роден е в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.
Най-големите военни успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 – 1918). В битката при Дойран през 1918 г. срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. На 16 септември 1918 г. Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По-късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.
Командваната от него Девета пехотна плевенска дивизия нанася най-страшното поражение на английската армия в цялата й история. 34 500 български мъже, водени от железния генерал, печелят една от най-големите военни победи за България, спасяват Родината ни от окупация на съседите и принуждават Съглашението да бъде по-отстъпчиво на преговорите за примирие.
Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си:
„Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“
Стратегията, приложена от генерал Владимир Вазов при Дойранската операция (15 – 18.09.1918 г.) се изучава в Европа, САЩ и Япония.
През 1926 г. генерал Вазов е избран за кмет на София (1926-1932).
Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.
