НОВО

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Guerrilla PR и краят на тероризма

С какво да започна? С добрата или с лошата новина? Първо добрата. Глобалната “война срещу тероризма” приключи успешно. Тероризмът беше победен. Тероризъм вече няма. Ура, да? Лошата е онова “но”, което почти винаги съпътства гръмки твърдения. Тероризмът действително...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

14 ноември: проф. Васил Златарски

Време за четене: 3 мин.

Българската историческа наука отдавна е установила своите основоположници. Достатъчно е да спомена имената на Спиридон Палаузов или Марин Дринов-работили упорито за познаването  и систематизирането на миналото. Статия по тази тема неизбежно ще отведе читателите до личност, на която е отредено да се роди, живее и работи в България и да положи основите на преподаването на българска история във Висшето училище (по-късно Софийски университет). Това е Васил Златарски, роден на 14.11.1866 г. в търновско възрожденско семейство. Последен от петте деца на учителя и църковен деец Никола Златарски и съпругата му Анастасия, той върви по стъпките на братята си-видни строители на следосвобожденска България в различни сфери.

Той принадлежи на две епохи — Българското възраждане и на модерната българска държавност. Енциклопедичната му личност успява да събере у себе си идеи, свързаните и с двете: с тежненията си по България и с дългогодишните си усилия за разработването на българската история до степен, при която тя намира своето място в университетските аудитории.

Учен, който не без основание ще бъде наречен от своите ученици и бъдещите си последователи патриарх на модерната българска историческа наука, той получава историческото си образование в Санкт петербургския университет и в Берлин. След завръщането си в родината се включва  активно в културния и научния живот като преподава българска история в Софийския университет като доцент, след което защитава професура. Два път е избиран за ректор на Университета. Преподавателска дейност развива и в Свободния университет за политически и стопански науки, Военното училище и Семинарията в София.




Златарски работи още за Българското книжовно дружество, а по-късно е повишен в заместник-председател на новоорганизираната БАН. Той обаче не се ограничава с научна дейност само в България, а чуждестранното му образоване му осигурява връзки и членства в редица чужди научни общества. Поради тази причина е поканен за председател на Организационния комитет на най-значимия научен форум в областта на историческите науки, проведен в България през последното столетие.


36 години от живота си ученият отделя на изучаването на средновековната българска държава. Остава докрай убеден, че политическите предпоставки в дадена държава в основна степен предопределят нейното историческо развитие, той периодизира средновековния период в България на Първо българско царство, османско владичество и Второ българско царство.


Името на Васил Златарски е добре познато на съвременната българска интелигенция. И то винаги се асоциира с неговата монументална, но  останала недовършена многотомна книга. С възрожденския си ентусиазъм и с блестящата си научна подготовка Златарски, в продължение на половин столетие, се стреми към едно — да изгради цялостен подробен преглед на българската политическа история през Средновековието с огромно внимание към всеки детайл. Поради тази причина той никога не публикува отделна монография, а подчинява изследователската си дейност на „История на българската държава през средните векове“, която както ще отбележи в спомените си дъщеря му, е „цел и смисъл на неговия живот“.
В хода на работата си публикува критически издания на различни текстове и участва в теренни археологически проучвания.  Приносът му към световната наука е свързан с темите за политическата и културната история на средновековна България, които започват да се разглеждат като важен дял от историята на византийската цивилизация.


Тежка форма на диабет слага край на живота му, но името на Васил Златарски оставя траен отпечатък върху съвременната историческа наука. Една година след смъртта му, проф. Анри Грегоар пише: „Златарски бе скромен, изпълнен с чувство за мярка и с учтива коректност в своите полемики. В България, както и в чужбина големият труженик, във всички значения на тази дума, създаде школа. Името му не ще бъде забравено“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!