НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

16 май: Иван Денкоглу – свободният човек от Възраждането

Време за четене: 4 мин.

Роденият на 30 ноември 1781 г. в софийското село Балша Иван Ненов Денков, по-известен пред света като Иван Николаевич Денкоглу е ярък архетипен пример за свободният и независим човек от епохата на нашето Възраждане.

Животът на младият Иван не е никак лек – семейството му се мести към София в търсене на препитание. Шивашките услуги, които предлагат Денкови обаче не се радват на голям успех, което принуждава да изпратят детето да работи като слуга в хан в търговската част на бъдещата българска столица – някогашният квартал „Капана”, намиращ се в близост до Съдебната палата.

Иван Денкоглу обаче има буен нрав и като истински възрожденски българин не търпи някой да му заповядва или да се държи несправедливо с него, поради което често му се стига до бой.

Преждевременната смърт на баща му Нено е поредното предизвикателство пред семейство Денкови. Майката на Иван Денкоглу решава да го изпрати при свой роднина, който е калугер в Търново с молбата да се грижи за сирачето. Праща по детето и спестените с огромни мъки 14 турски лири – немалка за времето си сума. При едно посещение на пътуващи между София и Търново търговци Иван Денкоглу е изпратен заедно с тях към старата българска столица.

Тук идва превратният момент в историята на великия българин – вместо за Търново, той заминава за Цариград, а от там – за Москва. По свидетелствата на други възрожденци – Найден Геров и Сава Филаретов – Иван Денкоглу стига до Русия с помощта на гръцки търговци. Там се установява в град Нежин, Харковска губерния.

В Нежин Денкоглу бързо започва да се занимава с търговия на стоки, идващи от Османската империя –  жито, масла, сирене, но и платове, вълна, аби, шаяци, коприна. Първоначално работи за приютилите го гърци, като прилежно спестява неголямото си заплащане и завързва контакти покрай поверените му търговски сделки. Денкоглу постепенно започва да се ползва с голямо доверие и по този начин става съдружник на гръцките търговци. Записан е в братството на гръцките търговци като равноправен член.

Следва преместване към Москва, където отива като вече заможен човек – според изчисленията имуществото му по онова време възлизало на близо сто хиляди златни рубли. Иван Денкоглу започва да участва в банкови операции, както и е първият до тогава българин, занимавал се с търговия на сибирски кожи, любими на тогавашната аристокрация. Кожи от хермелин, кожа от норка, от див самур, от полярни лисици са сред предлаганите от възрожденеца модерни за времето си луксозни стоки.

Иван Денкоглу прави подарък на съпругата на своя приятел Сава Филаретов – Йорданка, скъпа сибирска кожа, която благодарение на този подарък става първата жена в София, която наричат „госпожа”.

Изморен от търговията Денкоглу насочва своите усилия към подпомагане на народностната ни кауза и е сред учредителите на Българското книжовно дружество, което по-късно ще се преименува на Българска академия на науките.

Благотворителността се превръща в кауза на успелият българин, който раздава събраното си състояние за различни каузи. С негови пари, събрани в специален фонд в Московският университет учат българи, сред които се открояват имената на Никола Михайловски (по-късно учител и баща на Стоян Михайловски), свищовецът Николай Катранов, Константин Геров. Отделя и сума за превеждането на творчеството на Юрий Венелин на български език в знак на благодарност за делото на руския писател и фолклорист към нашия народ.

Иван Денкоглу дарява и крупната сума от 30 хиляди златни рубли за построяването на девическо училище в София, което става факт през 1858 г. Там се обучават около 150 момичета. За съжаление училището изгаря при Големия пожар в София от зимата на 1877 – 1878 г. покрай Освобождението на града.

След земетресение в родната му София, той отделя от средставата си за да се купи брашно и раздаде на пострадалите.

С паричните си средства подкрепя и Априловската гимназия, както и още няколко фонда за обучение на българи – още един в Московския университет, един в т.нар. Ришельовски лицей в Одеса, а в завещанието си оставя значима част имуществото си на църквите в София. В последната му воля са упоменати и средства, предназначени за каузи като „Да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им“ и „Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове“, които подсказват за това, че Иван Денкоглу никога не забравя трудните си години като дете и проблемите на семейството си.

Иван Денкоглу умира от инсулт на 16 май 1861 г. и е погребан в Пятницкото гробище в Москва. Не успява да види Свободна България, но със свободния си и християнски характер участва в полагането на основите на онова, което малко след смъртта му ще стане свободно и независимо Българско царство.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!