fbpx

НОВО

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на...

16 май: Иван Денкоглу – свободният човек от Възраждането

Време за четене: 4 мин.

Роденият на 30 ноември 1781 г. в софийското село Балша Иван Ненов Денков, по-известен пред света като Иван Николаевич Денкоглу е ярък архетипен пример за свободният и независим човек от епохата на нашето Възраждане.

Животът на младият Иван не е никак лек – семейството му се мести към София в търсене на препитание. Шивашките услуги, които предлагат Денкови обаче не се радват на голям успех, което принуждава да изпратят детето да работи като слуга в хан в търговската част на бъдещата българска столица – някогашният квартал „Капана”, намиращ се в близост до Съдебната палата.

Иван Денкоглу обаче има буен нрав и като истински възрожденски българин не търпи някой да му заповядва или да се държи несправедливо с него, поради което често му се стига до бой.

Преждевременната смърт на баща му Нено е поредното предизвикателство пред семейство Денкови. Майката на Иван Денкоглу решава да го изпрати при свой роднина, който е калугер в Търново с молбата да се грижи за сирачето. Праща по детето и спестените с огромни мъки 14 турски лири – немалка за времето си сума. При едно посещение на пътуващи между София и Търново търговци Иван Денкоглу е изпратен заедно с тях към старата българска столица.

Тук идва превратният момент в историята на великия българин – вместо за Търново, той заминава за Цариград, а от там – за Москва. По свидетелствата на други възрожденци – Найден Геров и Сава Филаретов – Иван Денкоглу стига до Русия с помощта на гръцки търговци. Там се установява в град Нежин, Харковска губерния.

В Нежин Денкоглу бързо започва да се занимава с търговия на стоки, идващи от Османската империя –  жито, масла, сирене, но и платове, вълна, аби, шаяци, коприна. Първоначално работи за приютилите го гърци, като прилежно спестява неголямото си заплащане и завързва контакти покрай поверените му търговски сделки. Денкоглу постепенно започва да се ползва с голямо доверие и по този начин става съдружник на гръцките търговци. Записан е в братството на гръцките търговци като равноправен член.

Следва преместване към Москва, където отива като вече заможен човек – според изчисленията имуществото му по онова време възлизало на близо сто хиляди златни рубли. Иван Денкоглу започва да участва в банкови операции, както и е първият до тогава българин, занимавал се с търговия на сибирски кожи, любими на тогавашната аристокрация. Кожи от хермелин, кожа от норка, от див самур, от полярни лисици са сред предлаганите от възрожденеца модерни за времето си луксозни стоки.

Иван Денкоглу прави подарък на съпругата на своя приятел Сава Филаретов – Йорданка, скъпа сибирска кожа, която благодарение на този подарък става първата жена в София, която наричат „госпожа”.

Изморен от търговията Денкоглу насочва своите усилия към подпомагане на народностната ни кауза и е сред учредителите на Българското книжовно дружество, което по-късно ще се преименува на Българска академия на науките.

Благотворителността се превръща в кауза на успелият българин, който раздава събраното си състояние за различни каузи. С негови пари, събрани в специален фонд в Московският университет учат българи, сред които се открояват имената на Никола Михайловски (по-късно учител и баща на Стоян Михайловски), свищовецът Николай Катранов, Константин Геров. Отделя и сума за превеждането на творчеството на Юрий Венелин на български език в знак на благодарност за делото на руския писател и фолклорист към нашия народ.

Иван Денкоглу дарява и крупната сума от 30 хиляди златни рубли за построяването на девическо училище в София, което става факт през 1858 г. Там се обучават около 150 момичета. За съжаление училището изгаря при Големия пожар в София от зимата на 1877 – 1878 г. покрай Освобождението на града.

След земетресение в родната му София, той отделя от средставата си за да се купи брашно и раздаде на пострадалите.

С паричните си средства подкрепя и Априловската гимназия, както и още няколко фонда за обучение на българи – още един в Московския университет, един в т.нар. Ришельовски лицей в Одеса, а в завещанието си оставя значима част имуществото си на църквите в София. В последната му воля са упоменати и средства, предназначени за каузи като „Да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им“ и „Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове“, които подсказват за това, че Иван Денкоглу никога не забравя трудните си години като дете и проблемите на семейството си.

Иван Денкоглу умира от инсулт на 16 май 1861 г. и е погребан в Пятницкото гробище в Москва. Не успява да види Свободна България, но със свободния си и християнски характер участва в полагането на основите на онова, което малко след смъртта му ще стане свободно и независимо Българско царство.

Споделете чрез

Предишен

Следващ