На днешния ден през 1879 година, след малко повече от два месеца заседания, Учредителното събрание на княжество България утвърждава Търновската конституция – документът, поставил истинското начало на мечтаната от векове независима държава и показал пред света как вижда българския народ своя нов вътрешен политически свят.
Дебатите във връзка с приемането на основния закон по своеобразен начин водят и до поставяне на началото на първите политически партии у нас, а принципните положения, около които се развихрят най-острите конфликти в заседанията, водят до първият идеологически разлом в нашето общество – между тогавашните либерали и консерватори.
Учредителното събрание и консервативната визия (conservative.bg)
Три са редакциите, които са подложени на дебат.
От тях, последната и най-демократична по своя характер, бива избрана. Търновската конституция създава основите на една ограничена монархия, поставяйки на преден план парламентаризма като изразител на народния суверенитет. Демократичните принципи, заложени в нея, са рядко явление в света по онова време. Франция приема своите три конституционни закона едва четири години по рано, а конституцията на Япония, с която се създава японския парламент и частично се ограничава властта на императора, идва близо десет години по-късно.
Търновската конституция не е съвършена, но изразява в най-голяма степен въжделенията на създателите си.
Сред пропуснатите възможности са създаването на държавен съвет или сенат, който да е коректив на решенията на долната камара. Лидерите на либералите Петко Каравелов и Петко Славейков настояват за широки граждански права, които да бъдат защитавани от пълновластни представители в еднокамарен парламент, докато консерваторите, начело с д-р Константин Стоилов, настояват за повече правомощия на монарха и установяването на една по-сложна политическа система. Тодор Икономов, който е в групата на консерваторите, държи обширна реч за политическата теория на двукамарния парламент и защо той е необходим в България. Сред опасенията му изпъква убеждението му, че парламентът ще се изпълни с „пламенна младеж… и самодоволни граждани, представители на еснафите”, поради което техните естествено радикални идеи ще трябва да бъдат удържани от горна камара. Петко Славейков отговаря с много остра реч, с която в крайна сметка успява да убеди мнозинството в обратната теза. Консерваторите напускат залата, поради превъзбудената обстановка. В тяхно отсъствие, либералите, които разполагат с мнозинство, отхвърлят предложенията за създаване на сенат и държавен съвет, както и всички форми на избирателен ценз.
В крайна сметка, с участие на консерваторите и духовенството, окончателния текст на конституцията е приет във вида, в който я познаваме, на 16-и април 1879 година.
При все постигнатия компромис, Търновската конституция не дава началото на трайна демократична традиция в България. Тя е безценен исторически документ, в който са вложени някои идеали, към които можем да се стремим и днес, но преди всичко предлага множество уроци за всеки изследовател на развитието на демократичния процес в страната ни. Тя безспорно символизира началото на новата българска държавност, но също така служи за пример за това как един основен закон не може да осигурява нужната рамка на държавно устройство без обществения консенсус в огромната си част да застава зад неговите принципи.
Конституциите, нито в България, нито по света, не представляват свещени крави, които не могат да бъдат променяни. Напротив, всяка една конституция подлежи на промяна, за да отрази реални изменения в обществения живот, които понякога естествено настъпват с времето. Но опитът показва как това трябва да се случва – внимателно, бавно, с уважение към историята на страната и с правото като най-висш идеал.
