НОВО

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

16 април: Търновската конституция

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1879 година, след малко повече от два месеца заседания, Учредителното събрание на княжество България утвърждава Търновската конституция – документът, поставил истинското начало на мечтаната от векове независима държава и показал пред света как вижда българския народ своя нов вътрешен политически свят.

Дебатите във връзка с приемането на основния закон по своеобразен начин водят и до поставяне на началото на първите политически партии у нас, а принципните положения, около които се развихрят най-острите конфликти в заседанията, водят до първият идеологически разлом в нашето общество – между тогавашните либерали и консерватори.

Три са редакциите, които са подложени на дебат.

От тях, последната и най-демократична по своя характер, бива избрана. Търновската конституция създава основите на една ограничена монархия, поставяйки на преден план парламентаризма като изразител на народния суверенитет. Демократичните принципи, заложени в нея, са рядко явление в света по онова време. Франция приема своите три конституционни закона едва четири години по рано, а конституцията на Япония, с която се създава японския парламент и частично се ограничава властта на императора, идва близо десет години по-късно.

Търновската конституция не е съвършена, но изразява в най-голяма степен въжделенията на създателите си.

Сред пропуснатите възможности са създаването на държавен съвет или сенат, който да е коректив на решенията на долната камара. Лидерите на либералите Петко Каравелов и Петко Славейков настояват за широки граждански права, които да бъдат защитавани от пълновластни представители в еднокамарен парламент, докато консерваторите, начело с д-р Константин Стоилов, настояват за повече правомощия на монарха и установяването на една по-сложна политическа система. Тодор Икономов, който е в групата на консерваторите, държи обширна реч за политическата теория на двукамарния парламент и защо той е необходим в България. Сред опасенията му изпъква убеждението му, че парламентът ще се изпълни с „пламенна младеж… и самодоволни граждани, представители на еснафите”, поради което техните естествено радикални идеи ще трябва да бъдат удържани от горна камара. Петко Славейков отговаря с много остра реч, с която в крайна сметка успява да убеди мнозинството в обратната теза. Консерваторите напускат залата, поради превъзбудената обстановка. В тяхно отсъствие, либералите, които разполагат с мнозинство, отхвърлят предложенията за създаване на сенат и държавен съвет, както и всички форми на избирателен ценз.

В крайна сметка, с участие на консерваторите и духовенството, окончателния текст на конституцията е приет във вида, в който я познаваме, на 16-и април 1879 година.

При все постигнатия компромис, Търновската конституция не дава началото на трайна демократична традиция в България. Тя е безценен исторически документ, в който са вложени някои идеали, към които можем да се стремим и днес, но преди всичко предлага множество уроци за всеки изследовател на развитието на демократичния процес в страната ни. Тя безспорно символизира началото на новата българска държавност, но също така служи за пример за това как един основен закон не може да осигурява нужната рамка на държавно устройство без обществения консенсус в огромната си част да застава зад неговите принципи.

Конституциите, нито в България, нито по света, не представляват свещени крави, които не могат да бъдат променяни. Напротив, всяка една конституция подлежи на промяна, за да отрази реални изменения в обществения живот, които понякога естествено настъпват с времето. Но опитът показва как това трябва да се случва – внимателно, бавно, с уважение към историята на страната и с правото като най-висш идеал.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!