Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
“Чуй, тихий извор е дълбок!”
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.
#НаДнешнияДен 1937 г. в София, намира смъртта си Мара Белчева – българска поетеса и преводач от френски, немски и английски.
Поетесата и преводачка е родена през септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов. Тя завършва средното си образование в старопрестолно Търново. А по-късно следва във висш девически институт във Виена. След като се завръща в България се посвещава на учителстване в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ и министър на финансите Христо Белчев през 1891г. тя записва филология във Виена.
Междувременно изключителният ѝ интелект, както и завидната красота не остават незабелязани в царския дворец и тя е поканена за придворна дама. Вдовицата на Христо Белчев става фаворитка дори на самия княз Фердинанд. Мара живее от пенсията, която князът й отпуска, и е придворна дама на княгиня Клементина. Всички известни мъже по онова време, сред които Стамболов и Рачо Петров, искат да спечелят сърцето ѝ. За жена като нея, говореща няколко езика, с интерес към поезията и изкуството, княжеският двор се оказва не достатъчно увлекателен.
Една вечер през 1903 г гост в дома ѝ е поетът Пенчо Славейков. Тя намира у него онова, което не успява да ѝ даде дворецът. Тя споделя животът си с него до смъртта му. Той я запознава с интелигенцията на онова време, с кръга „Мисъл“, насърчава я да твори и да превежда чуждите автори на български език, а тя го боготвори и пише най-добрите си стихотворения за него. Връх на тяхната любов е продажбата на къщата на Мара Белчева в отчаян опит да бъде излекуван в Европа.
След смъртта на поета Славейков и по време на Междусъюзническата война Мара Белчева е милосърдна сестра и учителка в София.
От гледна точка на творчеството, интелектът и широките културни познания на Белчева й позволяват да се превърне в прекрасен поет и преводач. Превежда произведения от Фридрих Ницше, Герхарт Хауптман и др. Публикува стихове от 1907. Макар и творчеството й да не е се отличава с голям обем, то оставя своя неповторим отпечатък в историята на българската „женска“ поезия. Повлияна от общуването си с големия български лирик, Белчева създава интимна лирика, отдадена на нежни емоции и дълбок размисъл. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, а идеята за Бог е отчетлива в творбите ѝ. Високите нрави, мечтателността и носталгичността в любовта, и вечното търсене на баланс в съществуването определят облика на нейната поезия.
