fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

16 март: Михаил Чаков / Мара Белчева

Време за четене: 5 мин.

Михаил Чаков

„Ето защо, ще трябва всички да пренебрегнем богатство, имот, близки, па даже и живот, какъвто е нашия мизерен, да се емнем това да внушим на всичко що е българско, да издигнем високо знамето за свободата на Македония и геройски да сложим костите под него, вместо да търпим като баби и да мрем като бубулечки.“

На днешния ден 1873 г. е роден Михаил Чаков – български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден в малкия град Гумендже, все още част от Османската империя. След като завършва VI клас на Солунската българска гимназия, той учителства в Тумба. През 1897 г. Даме Груев го привлича към Вътрешната македоно-одринска революционна организация(ВМОРО). Първоначално става четник при Михаил Апостолов – Попето, а по-късно действа като самостоятелен войвода.
През лятото на 1900 г. обикаля с чета от 5-6 човека район южно от Петрич, включително селата Горни и Долни Порой. Сред четниците са също Алексо Поройлията и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.
Той е районен и околийски войвода в Петричко, Драмско и Серско. Интересен момент е, че никъде в документи не се споменава през 1903 г. Михаил Чаков да участва в сражението, в което загива Гоце Делчев, факт е обаче, че той описва трагичната случка в спомените си сякаш е свидетел на случващото се.

По време на Илинденско-Преображенското въстание на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански и др., които наброяват общо 160 души, водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Не без жертви от тяхна страна османците са отблъснати, докато от българска страна загиват едва трима души. По-късно с четата си става част от нападението над турския гарнизон в село Обидим на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.


Както знаем въстанието бива потушено, но той продължава да действа като войвода в Кумановско, отново в Серско и Велешко. През април 1906 г. Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов се връщат в Баница, където изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четата на Михаил Чаков и четите на други местни войводи взимат участие в битката на Ножот през юли 1907 г.

Четата на Михаил Чаков, участвала в епопеята на Ножот.


След Младотурската революция от 1908 г. Чаков легално се установява в родния си град Гумендже. Но още през юни следващата година е арестуван и затворен в Солун.


Животът му продължава да е изпълнен с бойни действия, тъй като през 1912 г. взима участие и в Балканската война като войвода на чета на Македоно-одринското опълчение. Заедно с рота от 27-ми Чепински полк четата атакува Мехомия. Успяват да освободят още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала.

Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от Долна баня в освободения Кавала, 1912 г.


Михаил Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер на погранична дружина. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където успешно съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от църквата в Баница. До 1923 г. съхранява костите в дома си, а в последствие по молба на Тодор Александров ги излагат за поклонение в църквата „Света Неделя“.


В следвоенния период дейността му също не спира, като сега той се занимава с Илинденската организация.


Михаил Чаков намира смъртта си  през септември 1938 г.


Мара Белчева

Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
“Чуй, тихий извор е дълбок!”

ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

На днешния ден 1937 г. в София, намира смъртта си Мара Белчева.

Поетесата и преводачка е родена през септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов. Тя завършва средното си образование в старопрестолно Търново. А по-късно следва във висш девически институт във Виена. След като се завръща в България се посвещава на учителстване в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ и министър на финансите Христо Белчев през 1891г. тя записва филология във Виена.

Междувременно изключителният ѝ интелект, както и завидната красота не остават незабелязани в царския дворец и тя е поканена за придворна дама. Вдовицата на Христо Белчев става фаворитка дори на самия княз Фердинанд. Мара живее от пенсията, която князът й отпуска, и е придворна дама на княгиня Клементина. Всички известни мъже по онова време, сред които Стамболов и Рачо Петров, искат да спечелят сърцето ѝ. За жена като нея, говореща няколко езика, с интерес към поезията и изкуството, княжеският двор се оказва не достатъчно увлекателен.

Една вечер през 1903 г гост в дома ѝ е поетът Пенчо Славейков. Тя намира у него онова, което не успява да ѝ даде дворецът. Тя споделя животът си с него до смъртта му. Той я запознава с интелигенцията на онова време, с кръга „Мисъл“, насърчава я да твори и да превежда чуждите автори на български език, а тя го боготвори и пише най-добрите си стихотворения за него. Връх на тяхната любов е продажбата на къщата на Мара Белчева в отчаян опит да бъде излекуван в Европа.


След смъртта на поета Славейков и по време на Междусъюзническата война Мара Белчева е милосърдна сестра и учителка в София.


От гледна точка на творчеството, интелектът и широките културни познания на Белчева й позволяват да се превърне в прекрасен поет и преводач. Превежда произведения от Фридрих Ницше, Герхарт Хауптман и др. Публикува стихове от 1907. Макар и творчеството й да не е се отличава с голям обем, то оставя своя неповторим отпечатък в историята на българската „женска“ поезия. Повлияна от общуването си с големия български лирик, Белчева създава интимна лирика, отдадена на нежни емоции и дълбок размисъл. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, а идеята за Бог е отчетлива в творбите ѝ. Високите нрави, мечтателността и носталгичността в  любовта, и вечното търсене на баланс в съществуването определят облика на нейната поезия.

Споделете чрез

Предишен

Следващ