НОВО

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

17 януари: Атанас Далчев

Време за четене: 5 мин.

“Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагесан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу — кой го знай къде…”

„Ручей”

Атанас Далчев винаги е оставал далеч от прожекторите на литературната слава. В страна като нашата, в която повечето поети горят от страсти, невъзможни копнежи по любов, свобода, смърт, където думите са гръмки и винаги силни, като удари, и дори нежността е максималистка, Далчев е точно обратния полюс. Той е интелектуален, скромен, твърде модерен за някои, със семпъл изказ и може би затова – все още е твърде неразбран. 

Животът му не е белязан от голяма невъзможна любов, от трагедии и превратности, съвременниците му го помнят като тих и спокоен човек, който обича изкуството, семейството си и разходките. Освен ако не се падне на матура, негови стихотворения рядко се цитират и кръжат в публичното пространство, годишнините му – също така рядко се отбелязват.

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 в гр. Солун. По време на Балканската война семейството му се мести постоянно, но през 1914 г се заселва в София, а Далчев се записва ученик в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. е издадено първото му стихотворение „Залези”. Година след завършването започва да учи философия, а после педагогика в Софийския университет. 

Атанас Далчев и съпругата му Анастасия, 1939 г.. Снимка: в-к “Новинар”

В ранната си младост Далчев е силно повлиян от западната философска мисъл и интелектуалният му почерк започва да личи в творчеството му. В тези години започва да се развива психоанализата, модернистичните течения в изкуството като експресионизъм с център Германия. Далчев често пътува в Европа, брат му Любомир Далчев учи скулптура в Рим и по време на гостуването си там, Далчев слуша лекции по история на изкуството. Първата си самостоятелна стихосбирка „Прозорец“ издава през 1926 г., а през 1928 г е сборникът „Стихотворения”.

През 1927 г. Далчев и Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков създават новия литературен кръг – „Стрелец”. Кръгът се разграничава от символистите и блуждаенето им в абстракции и се стреми да приближи новосъбудената българска публика към модерна Европа, западната философия и изкуство. Кръгът обаче не се радва на особена популярност сред широката публика.

През 1928-1929 Далчев слуша лекции в Париж и е повлиян от френската култура. През 1930 г. издава стихосбирката „Париж” , а през 1937 г. “Ангелът на Шартр”.

“…Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.

Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.

И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис…”

“Ангелът на Шартр”

След Париж Далчев започва все повече да се занимава с преводи и така започва дейността му като един от най-видните ни преводачи. Той владее свободно руски, немски, английски, испански и френски език и превежда за пръв път класически книги като „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, „Братовчедката Бет“ на Оноре дьо Балзак, „Басни“ от Жан дьо Лафонтен, „Червено и черно“ на Стендал, разкази на Антон Чехов, испански поети като Лорка, още Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън и др.

Ат. Далчев, Ал. Муратов и Р. Ралин

До 1944 г. Далчев е семеен, баща на 4 деца и се издържа основно с преводи. Когато комунистическият режим идва на власт, той е подложен на силен идеологически натиск и започва период на дълго творческо мълчание, присъдата – “буржоазен”. Едва през 1956 г. отново се появява нуждата да пише стихове. Следват „Стихотворения”, в която си личи един вече отчужден от действителността поет, който все повече се откъсва от живота и се изпълва с печал и интелектуална тъга. През 1967 г. издава философския си сборник с афоризми и размисли „Фрагменти”, а пред 1972 г под редакцията на приятеля му Радой Ралин излиза „Балкон”. 

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.” 

“Най-хубавият момент от пътуването е завръщането.”

“Фрагменти”

Атанас Далчев умира на 17 януари 1978 г. Стихотворението “Книгите” показва как той се вижда в края на живота си:

“Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.”

“Книгите”

Далчев получава Хердеровата награда за културно сътрудничество, 1972. г, Снимка: в-к “Новинар”

Поезията на Атанас Далчев продължава да бъде много подценявана от литературната критика. Интелектуалният му подход се съчетава неповторимо за нашата литература с органичната близост с живота и неговото просто величие. Той е поет на вещите, на предметността, които поглъщат образите и стават техен представителен изразител. 

Далчев изпълва с живот видимото, очевидното, баналното и така го прави много повече изразително за идеи и емоции, отколкото абстрактните плетеници от символи и абстракции. 

Повлиян от немският модернизъм, с който започва цяла нова епоха в културата на Европа, той никога не загърбва българския език, литература и е особено чувствителен към богатството и красотата на езика, Вазов признава като велик в първото, а Кирил Христов – във второто. Яворов е поетът, който го вълнува през целия му живот, виждайки в него нещо повече от лични драми и любовни терзания, а по-скоро съдбата на твореца, самотата и неразбирането му, невъзможността да избяга от капана на чувствителността си.

Хердеровата награда, текст

Като преводач Далчев е сравним може би само с Валери Петров за нашата литература. Той превежда от 5 езика класически и модерни произведения във всички жанрове. Поставя началото на нова преводаческа традиция – обвързаността на преводача с това, което превежда, но и подхожда към преводите си и като автор към автори, без да пренебрегва чистотата на езиковото съответствие, затова някои от неговите преводи изобщо не са превеждани наново. А негови произведения са преведени на над 30 езика и той е малцината от онази епоха, които можем да наречем модерни интелектуални автори.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!