НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

17 декември: професор Андрей Староселски

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1959 година умира професор Андрей Николов Староселски –  бележит български скулптор, работил в Италия и България.

Следващият път, когато минавате покрай Паметника на Незнайния воин, обърнете поглед встрани. Там е полегнал бронзов лъв, внушителната статуя е дело на известния български скулптор Андрей Николов Староселски, който от съвсем млад намира мястото си в средите на най-изявените европейски творци. Сред приятелите и хората, с които общува са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов и Райко Алексиев.
Староселски е роден на 29 април 1878 г. във Враца, която все още е част от Османската империя. Детството му минава под знака на бедността, това обаче не пречи талантът му да бъде забелязан отрано. Той е сред първите 40 приети студенти в първия випуск на Държавното рисувателно училище в столицата. Изглежда произведенията му  привличат достатъчно внимание, защото успява да впечатли дори преподавателя си Борис Шатц, който препоръчва студентът да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там, без да губи време, Староселски веднага се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие.


По-късно в началото на Първата световна война Николов е командирован от Министерството на културата в Рим, за където заминава заедно със семейството си. От 1915 до 1926 г. скулпторът редовно излага творбите си в Годишната изложба в италианската столица, Староселски дори от чужбина  успява да пробие с таланта си в политическите среди в България и през 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен, Стамболийски го приканва да се завърне в България и го увещава: „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“. 
1922 г. се оказва нов връх за кариерата му, тъй като става член на журито на Годишната  изложба. Това обаче не е най-високото му отличие, защото малко по-късно е избран за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.


През 1927 г. скулпторът  се завръща в родината си. Наред с творчеството си, в периода от 1931 до 1940 г. той се занимава и с  преподавателска дейност в Художествената академия в София, където повлиява на цяло поколение студенти.
Приключва живота си на завидните 81 г. в София на 17 декември 1959 г.
Културното наследство на Андрей Староселски оставя ярка следа в България –„Детски сън“, „Дух и материя“, „Майчина гръд“ и „Копнеж“ са само част от творбите му, които си заслужава да запомните, негови са още портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Стамболийски, цар Борис ІІІ, Яна Язова и др. Няма да бъде без основание, ако кажем, че Староселски  изгражда  „пантеон“ с бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови, които намират своята сцена в Борисовата градина.

За творчество му се счита, че поставя значима връзка между европейската традиция в скулптурата и българската модерна такава от ХХ век. Той е българин и европеец от голяма висота, който приближава България към Европа.

За Андрей Николов:

Изкуството на Андрей Николов иде направо от природата … Топло от кръв, като младо тяло, съдържа в пролетната пищност на формите жива и трептяща духовност. Андрей Николов е син на народа си; и неговото деликатно музикално изкуство сякаш е предназначено да покаже, … че България е майка на духове, способни на най-чистите прояви на цивилизацията.

Франческо Сапори, сп. „Емпориум“, 1925

„Андрей Николов … изхожда от земята, за да ни покаже, че тя би била по-човечна и съвършена, ако внесем в нея поне малко от мечтата – че и на земята ний носим божественото в душата си.“

Сирак Скитник, сп. „Златорог“, 1922

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!