17 декември

Време за четене: под 5 мин.

На днешния ден през 1959 година умира професор Андрей Николов Староселски –  бележит български скулптор, работил в Италия и България.

Роден е на 29 април 1878 г. във Враца в бедно семейство на обущар. Талантът му е забелязан отрано. Учи в първия випуск на новосъздаденото в столицата Държавно рисувателно училище (1896 г.), където е сред първите 40 приети студенти. Преподавателят му Борис Шатц препоръчва Андрей да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там той веднага се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие. Така българинът се оказва в кръга на най-изявените европейски творци.

В началото на Първата световна война Николов е командирован от Министерството на културата в Рим, където заминава със семейството си. От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.

През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През 1927 г. Николов се завръща в родината си.

Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската скулптура да получи европейско признание.

Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов – сред най-известните му творби са „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Александър Стамболийски, Стоян Михайловски, Кирил Христов, цар Борис ІІІ, Яна Язова и др. Андрей Николов изгражда своеобразен „пантеон“, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Негов е полегналият бронзов лъв пред Паметника на незнайния войн в София.

С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век. Европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.

За Андрей Николов:

Изкуството на Андрей Николов иде направо от природата … Топло от кръв, като младо тяло, съдържа в пролетната пищност на формите жива и трептяща духовност. Андрей Николов е син на народа си; и неговото деликатно музикално изкуство сякаш е предназначено да покаже, … че България е майка на духове, способни на най-чистите прояви на цивилизацията.

Франческо Сапори, сп. „Емпориум“, 1925

 

„Андрей Николов … изхожда от земята, за да ни покаже, че тя би била по-човечна и съвършена, ако внесем в нея поне малко от мечтата – че и на земята ний носим божественото в душата си.“

Сирак Скитник, сп. „Златорог“, 1922

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на „София помни“.

Share This