fbpx

17 декември: професор Андрей Староселски

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1959 година умира професор Андрей Николов Староселски –  бележит български скулптор, работил в Италия и България.

Следващият път, когато минавате покрай Паметника на Незнайния воин, обърнете поглед встрани. Там е полегнал бронзов лъв, внушителната статуя е дело на известния български скулптор Андрей Николов Староселски, който от съвсем млад намира мястото си в средите на най-изявените европейски творци. Сред приятелите и хората, с които общува са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов и Райко Алексиев.
Староселски е роден на 29 април 1878 г. във Враца, която все още е част от Османската империя. Детството му минава под знака на бедността, това обаче не пречи талантът му да бъде забелязан отрано. Той е сред първите 40 приети студенти в първия випуск на Държавното рисувателно училище в столицата. Изглежда произведенията му  привличат достатъчно внимание, защото успява да впечатли дори преподавателя си Борис Шатц, който препоръчва студентът да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там, без да губи време, Староселски веднага се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие.


По-късно в началото на Първата световна война Николов е командирован от Министерството на културата в Рим, за където заминава заедно със семейството си. От 1915 до 1926 г. скулпторът редовно излага творбите си в Годишната изложба в италианската столица, Староселски дори от чужбина  успява да пробие с таланта си в политическите среди в България и през 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен, Стамболийски го приканва да се завърне в България и го увещава: „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“. 
1922 г. се оказва нов връх за кариерата му, тъй като става член на журито на Годишната  изложба. Това обаче не е най-високото му отличие, защото малко по-късно е избран за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.


През 1927 г. скулпторът  се завръща в родината си. Наред с творчеството си, в периода от 1931 до 1940 г. той се занимава и с  преподавателска дейност в Художествената академия в София, където повлиява на цяло поколение студенти.
Приключва живота си на завидните 81 г. в София на 17 декември 1959 г.
Културното наследство на Андрей Староселски оставя ярка следа в България –„Детски сън“, „Дух и материя“, „Майчина гръд“ и „Копнеж“ са само част от творбите му, които си заслужава да запомните, негови са още портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Стамболийски, цар Борис ІІІ, Яна Язова и др. Няма да бъде без основание, ако кажем, че Староселски  изгражда  „пантеон“ с бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови, които намират своята сцена в Борисовата градина.

За творчество му се счита, че поставя значима връзка между европейската традиция в скулптурата и българската модерна такава от ХХ век. Той е българин и европеец от голяма висота, който приближава България към Европа.

За Андрей Николов:

Изкуството на Андрей Николов иде направо от природата … Топло от кръв, като младо тяло, съдържа в пролетната пищност на формите жива и трептяща духовност. Андрей Николов е син на народа си; и неговото деликатно музикално изкуство сякаш е предназначено да покаже, … че България е майка на духове, способни на най-чистите прояви на цивилизацията.

Франческо Сапори, сп. „Емпориум“, 1925

„Андрей Николов … изхожда от земята, за да ни покаже, че тя би била по-човечна и съвършена, ако внесем в нея поне малко от мечтата – че и на земята ний носим божественото в душата си.“

Сирак Скитник, сп. „Златорог“, 1922

Споделете чрез

Предишен

Следващ