[et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”3.22″][et_pb_row _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”3.27.4″]
„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
Из писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г
На днешната дата през 1837 година в Карлово е роден Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски (на стар правопис: Василъ Лѣвскій). Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация, български герой. Известен е и като Апостола на свободата, за което особена заслуга носи Иван Вазов.
Васил Левски организира и разработва революционна мрежа за освобождаване на България от Османско владичество. Пътува по страната и създава революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.
На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче.След това е осъден и обесен в София на 18 февруари 1873 година. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:
„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.”
Той още приживе с идеи и смелост, с единство на думи и дела – печели признание, а след героичната си гибел става символ на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
Красноречиво описание за характерът на Левски четем в едно писмо на Христо Ботев:
Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …
Из писмо на Христо Ботев до Киро Тулешков, Букурещ, ноем.–дек. 1868 година
Левски е бил човек с весел и ведър характер. Според редица спомени е имал ангелски глас и неведнъж е пял и по време на комитетски сбирки, и при всякакви случаи в черква като омайвал слушателите. В Панагюрище венчава младо семейство. Пее и по време на заседанието на Българския централен революционен комитет в Букурещ през 1872 г. Много обичал да играе хоро. Играе на сватба в Тетевен, което днес е отбелязано с паметна плоча върху оградата на един дом на централната улица. По спомени на хора, познавали го, любима негова българска песен е църковното песнопение ”Достойно естъ”.
В народното творчество същетсвуват безброй творби посветени на Апостола на българската свобода. От Консерваторъ се спряхме на две, стихотворение на Христо Ботев и една много малко известна песен от Кавадарци, която се е пеела по Тиквешията.
Песен за Васил Левски
Васил се сторил млад кюмурджия –
Кюмур продава стреде София.
На пат ми стретил турски низами:
И ми прашуват Васильа Левски:
– Ой, кюмурджийо, млад кюмурджийо
Дал` си го видел Васильа Левски? –
– Ой вие, море, аги-низами ,
Не съм го видел Васильа Левски,
и да го видим не го познавам!
Бесилка прават стреде София,
кого ке бесат уще не се знае…
Го обесия Васильа Левски…
България сега с Левски се гордее!
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
