НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

18 декември: Стефан Тошев

Време за четене: 4 мин.

„България не умря досега и тя няма никога да загине! Българският народ, при всичките си недостатъци и може би при единствените си добродетели – трудолюбието и любовта към родната земя, ще живее вечно, въпреки всякакви катаклизми!“

На днешния ден през 1859 г. в Стара Загора е роден знаменитият български военачалник Стефан Тошев. Родителите на бъдещия генерал от пехотата са будни възрожденци – баща му Тошо е сред помощниците на Стефан Стамболов при организацията на Старозагорското въстание от 1875 г, а майка му Анастасия основава първото девическо училище в града през 1863 г. Престижа ѝ на завършила в Одеса учителка ѝ носи покана за работа в новооткритото девическо училище в Габрово, където тя се мести със сина си. От нея малкият Стефан научава руски език и през Руско-турската освободителна война (1877 г. – 1878 г.) едва 18-годишен се записва като доброволец в Българското опълчение и съдейства на руските войски като преводач. Любопитен факт е, че Анастасия Тошева посреща генерал Гурко и неговия Преден отряд при първото освобождаване на Стара Загора и преди жестокото опожаряване на града от войските на Сюлейман паша.

Ген. от пехотата Стефан Тошев

През 1879 г. Стефан Тошев завършва първия випуск на Военното училище в София и напуска Княжество България в посока Източна Румелия, където е зачислен в гарнизона на Източнорумелийската милиция в родната му Стара Загора. Само година по-късно се завръща отново в Княжеството и постъпва на служба в Българската армия. През 1881 г. е зачислен в свитата на княз Александър I. Вероломната атака на Сърбия след Съединението през 1885 г. го заварва с чин капитан и като командир на Втора дружина от Трети пехотен бдински полк.

В началото на ноември капитан Тошев храбро отбранява Трън, а след превземането му се оттегля към Брезник. Впоследствие дружината му подсилва левия фланг на Сливница и участва в боевете при Мека Црев и Три уши, където е ранен и в двата крака. Участието му в победоносната война му носи и първият орден “За храброст” (IV степен).

В годините до Балканската война Стефан Тошев се издига до генерал-майор и командир на Първа пехотна софийска дивизия. В Първата война за национално обединение генерал-майор Стефан Тошев е на Тракийския фронт и участва в битките при Лозенград, Люлебургас и Чаталджа. След избухването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 г. командва Пета българска армия в участъка Султантепе – Егрипаланка – Китка планина. Издига се до чин генерал-лейтенант.

Скоро след несправедливия Букурещки мирен договор от 1913 г, откъснал безсъвестно Южна Добруджа от България и позволил на Сърбия и Гърция да заграбят Македония, Стефан Тошев и целият български народ получават своя шанс за реванш. През 1915 г. на генерал Тошев е поверено командването на Трета българска армия, чиято задача е да освободи Добруджа и да прогони руско-румънските войски отвъд река Дунав. Част от щаба му е и млад офицер с благороднически произход – бъдещият цар Борис III, който до края на живота си ще питае уважение към славния български пълководец. Върховният момент в кариерата на генерал-лейтенант Тошев идва на 6 септември, когато след мълниеносен еднодневен щурм българските войски превземат Тутраканската крепост – гордостта на румънския крал и неговите генерали, която е градена цели 3 години под ръководството на белгийски военни инженери и е коствала милиарди леи на румънската хазна.

Фелдмаршал Аугуст фон Макензен

 Генерал-фелдмаршал Макензен:

  • “Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?”

Генерал-лейтенант Тошев:

  • “Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление.”

Генерал-фелдмаршал Макензен:

  • “Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне.”

Генерал-лейтенант Тошев:

  • “Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника.”

Успехът на българската армия е зашеметяващ – 28 хиляди румънски войници и 450 офицери са пленени, а моралът на останалата руска армия е съсипан, което предопределя успешния край на Добруджанската кампания, в която е освободена не само Южна, но и Северна Добруджа. Само три месеца след славната победа при Тутракан Българската армия се наслаждава на справедлив реванш, марширувайки по улиците на Букурещ. За съжаление, заради конфликт с главнокомандващия на немските войски на Балканския театър Аугуст фон Макензен генерал-лейтенант Тошев е принуден да предаде командването на Трета българска армия на генерал Стефан Нерезов.

Следващото му назначение е като генерал-губернатор на Македонската област. През 1917 г. Стефан Тошев е повишен в най-високия чин в Българската армия – генерал от пехотата. В края на войната командва Четвърта българска армия, разположена между по река Струма и Бяло море, а няколко месеца след Солунското примирие преминава в запаса. През последната година от живота си генерал Тошев е председател на Съюза на запасните офицери и на комитета “Народна признателност”, който подпомага жертвите на Септемврийското въстание. На 27 октомври 1924 г. смелото сърце на Стефан Тошев спира да бие. Погребалната му процесия към Централните софийски гробища, където е погребан, е водена лично от Негово величество цар Борис III.


Повече:

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!