fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

18 декември: Стефан Тошев

Време за четене: 4 мин.

„България не умря досега и тя няма никога да загине! Българският народ, при всичките си недостатъци и може би при единствените си добродетели – трудолюбието и любовта към родната земя, ще живее вечно, въпреки всякакви катаклизми!“

На днешния ден през 1859 г. в Стара Загора е роден знаменитият български военачалник Стефан Тошев. Родителите на бъдещия генерал от пехотата са будни възрожденци – баща му Тошо е сред помощниците на Стефан Стамболов при организацията на Старозагорското въстание от 1875 г, а майка му Анастасия основава първото девическо училище в града през 1863 г. Престижа ѝ на завършила в Одеса учителка ѝ носи покана за работа в новооткритото девическо училище в Габрово, където тя се мести със сина си. От нея малкият Стефан научава руски език и през Руско-турската освободителна война (1877 г. – 1878 г.) едва 18-годишен се записва като доброволец в Българското опълчение и съдейства на руските войски като преводач. Любопитен факт е, че Анастасия Тошева посреща генерал Гурко и неговия Преден отряд при първото освобождаване на Стара Загора и преди жестокото опожаряване на града от войските на Сюлейман паша.

Ген. от пехотата Стефан Тошев

През 1879 г. Стефан Тошев завършва първия випуск на Военното училище в София и напуска Княжество България в посока Източна Румелия, където е зачислен в гарнизона на Източнорумелийската милиция в родната му Стара Загора. Само година по-късно се завръща отново в Княжеството и постъпва на служба в Българската армия. През 1881 г. е зачислен в свитата на княз Александър I. Вероломната атака на Сърбия след Съединението през 1885 г. го заварва с чин капитан и като командир на Втора дружина от Трети пехотен бдински полк.

В началото на ноември капитан Тошев храбро отбранява Трън, а след превземането му се оттегля към Брезник. Впоследствие дружината му подсилва левия фланг на Сливница и участва в боевете при Мека Црев и Три уши, където е ранен и в двата крака. Участието му в победоносната война му носи и първият орден “За храброст” (IV степен).

В годините до Балканската война Стефан Тошев се издига до генерал-майор и командир на Първа пехотна софийска дивизия. В Първата война за национално обединение генерал-майор Стефан Тошев е на Тракийския фронт и участва в битките при Лозенград, Люлебургас и Чаталджа. След избухването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 г. командва Пета българска армия в участъка Султантепе – Егрипаланка – Китка планина. Издига се до чин генерал-лейтенант.

Скоро след несправедливия Букурещки мирен договор от 1913 г, откъснал безсъвестно Южна Добруджа от България и позволил на Сърбия и Гърция да заграбят Македония, Стефан Тошев и целият български народ получават своя шанс за реванш. През 1915 г. на генерал Тошев е поверено командването на Трета българска армия, чиято задача е да освободи Добруджа и да прогони руско-румънските войски отвъд река Дунав. Част от щаба му е и млад офицер с благороднически произход – бъдещият цар Борис III, който до края на живота си ще питае уважение към славния български пълководец. Върховният момент в кариерата на генерал-лейтенант Тошев идва на 6 септември, когато след мълниеносен еднодневен щурм българските войски превземат Тутраканската крепост – гордостта на румънския крал и неговите генерали, която е градена цели 3 години под ръководството на белгийски военни инженери и е коствала милиарди леи на румънската хазна.

Фелдмаршал Аугуст фон Макензен

 Генерал-фелдмаршал Макензен:

  • “Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?”

Генерал-лейтенант Тошев:

  • “Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление.”

Генерал-фелдмаршал Макензен:

  • “Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне.”

Генерал-лейтенант Тошев:

  • “Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника.”

Успехът на българската армия е зашеметяващ – 28 хиляди румънски войници и 450 офицери са пленени, а моралът на останалата руска армия е съсипан, което предопределя успешния край на Добруджанската кампания, в която е освободена не само Южна, но и Северна Добруджа. Само три месеца след славната победа при Тутракан Българската армия се наслаждава на справедлив реванш, марширувайки по улиците на Букурещ. За съжаление, заради конфликт с главнокомандващия на немските войски на Балканския театър Аугуст фон Макензен генерал-лейтенант Тошев е принуден да предаде командването на Трета българска армия на генерал Стефан Нерезов.

Следващото му назначение е като генерал-губернатор на Македонската област. През 1917 г. Стефан Тошев е повишен в най-високия чин в Българската армия – генерал от пехотата. В края на войната командва Четвърта българска армия, разположена между по река Струма и Бяло море, а няколко месеца след Солунското примирие преминава в запаса. През последната година от живота си генерал Тошев е председател на Съюза на запасните офицери и на комитета “Народна признателност”, който подпомага жертвите на Септемврийското въстание. На 27 октомври 1924 г. смелото сърце на Стефан Тошев спира да бие. Погребалната му процесия към Централните софийски гробища, където е погребан, е водена лично от Негово величество цар Борис III.


Повече:

Споделете чрез

Предишен

Следващ