18 декември: Стефан Тошев

Време за четене: под 5 мин.

„България не умря досега и тя няма никога да загине! Българският народ, при всичките си недостатъци и може би при единствените си добродетели – трудолюбието и любовта към родната земя, ще живее вечно, въпреки всякакви катаклизми!“

На днешния ден през 1859 г. в Стара Загора е роден знаменитият български военачалник Стефан Тошев. Родителите на бъдещия генерал от пехотата са будни възрожденци – баща му Тошо е сред помощниците на Стефан Стамболов при организацията на Старозагорското въстание от 1875 г, а майка му Анастасия основава първото девическо училище в града през 1863 г. Престижа ѝ на завършила в Одеса учителка ѝ носи покана за работа в новооткритото девическо училище в Габрово, където тя се мести със сина си. От нея малкият Стефан научава руски език и през Руско-турската освободителна война (1877 г. – 1878 г.) едва 18-годишен се записва като доброволец в Българското опълчение и съдейства на руските войски като преводач. Любопитен факт е, че Анастасия Тошева посреща генерал Гурко и неговия Преден отряд при първото освобождаване на Стара Загора и преди жестокото опожаряване на града от войските на Сюлейман паша.

Ген. от пехотата Стефан Тошев

През 1879 г. Стефан Тошев завършва първия випуск на Военното училище в София и напуска Княжество България в посока Източна Румелия, където е зачислен в гарнизона на Източнорумелийската милиция в родната му Стара Загора. Само година по-късно се завръща отново в Княжеството и постъпва на служба в Българската армия. През 1881 г. е зачислен в свитата на княз Александър I. Вероломната атака на Сърбия след Съединението през 1885 г. го заварва с чин капитан и като командир на Втора дружина от Трети пехотен бдински полк.

В началото на ноември капитан Тошев храбро отбранява Трън, а след превземането му се оттегля към Брезник. Впоследствие дружината му подсилва левия фланг на Сливница и участва в боевете при Мека Црев и Три уши, където е ранен и в двата крака. Участието му в победоносната война му носи и първият орден “За храброст” (IV степен).

В годините до Балканската война Стефан Тошев се издига до генерал-майор и командир на Първа пехотна софийска дивизия. В Първата война за национално обединение генерал-майор Стефан Тошев е на Тракийския фронт и участва в битките при Лозенград, Люлебургас и Чаталджа. След избухването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 г. командва Пета българска армия в участъка Султантепе – Егрипаланка – Китка планина. Издига се до чин генерал-лейтенант.

Скоро след несправедливия Букурещки мирен договор от 1913 г, откъснал безсъвестно Южна Добруджа от България и позволил на Сърбия и Гърция да заграбят Македония, Стефан Тошев и целият български народ получават своя шанс за реванш. През 1915 г. на генерал Тошев е поверено командването на Трета българска армия, чиято задача е да освободи Добруджа и да прогони руско-румънските войски отвъд река Дунав. Част от щаба му е и млад офицер с благороднически произход – бъдещият цар Борис III, който до края на живота си ще питае уважение към славния български пълководец. Върховният момент в кариерата на генерал-лейтенант Тошев идва на 6 септември, когато след мълниеносен еднодневен щурм българските войски превземат Тутраканската крепост – гордостта на румънския крал и неговите генерали, която е градена цели 3 години под ръководството на белгийски военни инженери и е коствала милиарди леи на румънската хазна.

Фелдмаршал Аугуст фон Макензен

 Генерал-фелдмаршал Макензен:

  • “Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?”

Генерал-лейтенант Тошев:

  • “Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление.”

Генерал-фелдмаршал Макензен:

  • “Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне.”

Генерал-лейтенант Тошев:

  • “Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника.”

Успехът на българската армия е зашеметяващ – 28 хиляди румънски войници и 450 офицери са пленени, а моралът на останалата руска армия е съсипан, което предопределя успешния край на Добруджанската кампания, в която е освободена не само Южна, но и Северна Добруджа. Само три месеца след славната победа при Тутракан Българската армия се наслаждава на справедлив реванш, марширувайки по улиците на Букурещ. За съжаление, заради конфликт с главнокомандващия на немските войски на Балканския театър Аугуст фон Макензен генерал-лейтенант Тошев е принуден да предаде командването на Трета българска армия на генерал Стефан Нерезов.

Следващото му назначение е като генерал-губернатор на Македонската област. През 1917 г. Стефан Тошев е повишен в най-високия чин в Българската армия – генерал от пехотата. В края на войната командва Четвърта българска армия, разположена между по река Струма и Бяло море, а няколко месеца след Солунското примирие преминава в запаса. През последната година от живота си генерал Тошев е председател на Съюза на запасните офицери и на комитета “Народна признателност”, който подпомага жертвите на Септемврийското въстание. На 27 октомври 1924 г. смелото сърце на Стефан Тошев спира да бие. Погребалната му процесия към Централните софийски гробища, където е погребан, е водена лично от Негово величество цар Борис III.


Повече:

Share This