fbpx

19 декември: Димитър Попгеоргиев

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1907 г. умира Димитър Попгеоргиев – български революционер, войвода и просветен деец от Македония

Епохата на българското Възраждане, съпътствана от борбите за национална писменост и култура, национална църква и национална свободна държава, раждат не един или двама герои. Не едно или две поколение българи дават своя живот, богатство и дом в името на идеалите на това време. Едно от тези имена е това на Димитър Попгеоргиев, известен още като Димитър Беровски и Димитър Македонски.

Неговият жизнен път започва в далечната 1840 г. в Берово, тогава част от Османската империя. Част от онези земи, които ще имат толкова малката възможност през годините да бъдат част от обединена България и ще се превърнат в мечта за няколко поколения. Попгеоргиев се ражда във времето, когато европейските нации се пробуждат и за първи път надигат глава не само с искания за политическа промяна срещу монархиите и международното статукво на Метерних, но и в името на своето собствено, свободно, независимо и самостоятелно бъдеще. Това е времето на романтичните национализми.

Дългият път на Попгеоргиев минава през битката на перото и книгата и през битката на оръжието в името на свободна и независима България. Той става близък със Стоян Чомаков, Христо Тъпчилещов и други дейци на българската Екзархия. Попгеоргиев донася в Берово български учебници и изхвърля сръбското четмо от училищата.

През 1875-1878 г. Димитър Попгеоргиев участва последователно в Априлското въстание, Руско-турската война и Кресненско-разложкото въстание. Дори в дните на падение неговата борба не спира – той води чета в  Малешевско, Пиянечко, Мелнишко и Петричко.

Но достиженията на войната и мира не носят така желанието обединение на всички български земи в едно отечеството. Въпреки това Димитър Попгеоргиев се заселва в свободното Княжество и е обществено активен до 1884 г., когато се оттегля в своя чифлик в Кюстендилско и се занимава със земеделие.

Буреносните облаци на Сръбско-българската война го връщат отново на служба в името на родината. Попгеоргиев застава начело на доброволческата чета на Ильо войвода, която на 4 ноември се присъединява към новосформирания Радомирски отряд и води боеве срещу сръбската Моравска дивизия. Награден е с орден „За храброст“ за своите действия.

Следващите години са белязани от активното участие на Димитър Попгеоргиев в зараждащата се македонска революционна организация. Той също така е председател на е председател на настоятелството на Кюстендилско македоно-одринско дружество между 1898 – 1899 година.

Попгеоргиев умира на 19 декември 1907 г. Неговият житейски път остава като един от многобройните примери за тези поколения българи, които живеят с идеята цялото българско землище да бъде обединено в рамките на едно отечество. Мечта, която преминава през войни, въстания и раздори, която е разкъсвана между Великите сили в стремежа им за равновесие на европейския континент, която вижда съюзниците-разбойници през войните за национално обединение. Но успява да надживее всички свои врагове.

Споделете чрез

Предишен

Следващ