Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук
Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.
През 2022 г. ни напусна Кралица Елизабет II, едва три месеца, след като отпразнува своя 70-годишен платинен юбилей. На мрачния и дъждовен 8 септември британското кралско семейство се събра в замъка Балморал в Шотландия. Малко по-късно BBC официално обяви смъртта на кралица Елизабет II, а в небето над Бъкингамския дворец изгря двойна дъга.
От този ден нататък се изписа и изговори много – и хубаво, и не толкова. Монархията е недолюбвана от немалка част от разнородните политически групи на Острова (и извън него), но трудно ще се намери човек, който да каже лоша дума за личността на Елизабет II.
Тази статия няма за цел да обори критиците, а да предложи кратък поглед над някои от по-интересните моменти от управлението на кралица Елизабет II, за да припомни защо това събитие развълнува толкова много хора.
Когато в Мейфеър през 1926 г. на бял свят се появява малката Елизабет, трета в линията на наследяване на британската корона, никой не очаква, че един ден тя ще стане монарх. След като баща й наследява трона, тя започва да изучава конституционна история и право като подготовка за бъдещата си роля.
През 1933 г. получава като подарък от баща си Дуки – първото от дългата поредица коргита, като през живота си тя притежава над 30.
През октомври 1940 г. принцеса Елизабет за първи път прави публично обръщение към децата, евакуирани от Великобритания в Америка, Канада и други места по време на Втората световна война. 14-годишното момиче, придружено от сестра си принцеса Маргарет, призовава евакуираните деца да имат смелост, като им казва, че тя и Маргарет знаят какво е да бъдат отделени от онези, които обичат.
На 6 февруари 1952 г. крал Джордж VI умира след продължително боледуване. Едва на 25 години, принцеса Елизабет се възкачва на трона, ставайки кралица Елизабет II и поемайки всички отговорности, произтичащи от новата й титла.
В навечерието на своята коронация, ден преди да даде официалната си клетва в Уестминстърското абатство, кралицата се обръща към Британската общност с думите:
“През целия си живот и с цялото си сърце ще се стремя да бъда достойна за вашето доверие.”
Церемонията се излъчва по радиото по целия свят и по искане на кралицата, за първи път по телевизията. Именно това събитие е и причината много британски семейства да се сдобият с телевизор за първи път. Близо 27 милиона души във Великобритания гледат церемонията по телевизията, а 11 милиона я слушат по радиото (по онова време населението на Великобритания е малко над 36 милиона).
Последвалите десетилетия са белязани от социални и политически промени. Едно от най-големите съжаления на кралицата е свързано с трагедията в Аберфан. На 21 октомври 1966 г. лавина от черна утайка се свлича от хълма над уелския миньорски град Аберфан. Убити са 144 души – повечето деца, чиито класни стаи са на пътя на лавината. Осем дни след инцидента Елизабет II пътува до Аберфан, за да предложи утеха на опечалените.
Личният секретар на кралицата, лорд Чартерис, по-късно казва, че едно от най-големите й съжаления е, че не е пристигнала в Аберфан по-рано.
Тя разговаря с жителите на селото и показва трогателна скръб – нехарактерно емоционално проявление за обикновено резервираната кралица Елизабет. Тогава тя също e млада майка и бедствието я трогва дълбоко.
Хората там си спомнят нейното посещение през октомври 1966 г. Но също така казват, че кралицата не е закъсняла. Тя обещава, че ще се върне, за да отвори новото училище, когато такова бъде построено. Марджъри – майка, загубила сина си в трагедията, сега на 95 години, разказва как това посещение е дало надежда на селото; и колко много е означавало за нея, че кралицата е спазила обещанието си и се върнала, за да отвори новото училище през 2012 г.
1992 г. е позната като “annus horribilis” за кралица Елизабет II. Годината е белязана от семейни скандали – браковете на три от четирите й деца завършват с развод, Андрю Мортън публикува книгата си за принцеса Даяна, а любимият Уиндзор, където кралица Елизабет II живее по време на Втората световна война, изгаря в 15-часов пожар. Медийният интерес по тези въпроси изостря личната болка на кралицата, а общественото мнение е безмилостно.
Кралица Елизабет обаче действа бързо.
За да финансира ремонта, тя за първи път отваря Бъкингамския дворец за посещения и намалява броя на кралските особи, чиито разходи се плащат от парламента. За да компенсира разликата, тя използва доходите си от наследеното херцогство Ланкастър.
И най-важното решение, което тя взема въпреки завета на баща си и съветите на майка си и министър-председателя – тя започва да плаща данък върху доходите си. „Тя винаги вярваше в това да бъдеш крак с времето“, казва кралският кореспондент Майкъл Коул.
Вземете например един следобед през 2011 г., когато монархията претърпява повече конституционни катаклизми за един час, отколкото през предходните сто години.
С един удар правителствата на всички владения на короната (16 по това време) премахват примогенитурата по мъжка линия, датираща от незапомнени времена. Отменя се и 310-годишното правило, според което всеки член на кралското семейство, който се ожени за римокатолик, е изключен от наследствената линия. Изчезва и 240-годишното правило, което изисква всички потомци по права линия на Джордж II да търсят царско одобрение, преди да се оженят.
Всички тези реформи разбира се зависят от министър-председателите на съответните държави.
Главният архитект на тези исторически промени обаче е тогавашният личен секретар на кралицата, сър Кристофър (сега лорд) Гайд. Немислимо е сър Кристофър да е действал сам. С други думи, кралицата със сигурност има заслуга за това.
През последните години от управлението си кралица Елизабет II продължи да изпълнява голяма част от официалните си задължения.
Два дни преди смъртта си тя официално назначи новия (и вече бивш) министър-председател Лиз Тръс. През седемдесетте си години на управление тя е последователно и стабилно присъствие както на световната политическа сцена, така и в живота на обикновения британец. Жените, загубили децата си в Аберфан, са от поколението на кралицата. Те са гледали как кралицата остарява, както са остарявали и те; помнят нейния годеж, нейната коронация, раждането и браковете на нейните деца. Чувстват, че са били с нея през цялото й дълго управление и най-важното – че тя винаги е била с тях. Надали някой ще забрави откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., когато Джеймс Бонд придружава кралицата и нейните коргита до стадиона. Или пък следобедния чай с мечока Падингтън, на който кралицата измъква цял мармаладен сандвич от емблематичната си дамска чанта.
В коледното си обръщение през 2016 г. кралицата разкрива основното си убеждение: „Примерът на Христос ми помага да видя стойността на правенето на малки неща с голяма любов.“ Тя повтаря това и през 2019 г.: „Малките стъпки могат да променят света.“
Платиненият юбилей тази година отпразнува изключителната служба на монарх, чието управление започва в епохата на дажбите и парните влакове – същата кралица, която седем десетилетия по-късно проведе разговори в Zoom с учени от НАСА и се срещна с 14-ия си президент на САЩ.
Но отпразнува и седем десетилетия на рядко съобщавани посещения на селца, семейства, болници, откриване на паметни плочи и училища.
За 70 години тези “малки стъпки” образуват онова, което ще бъде познато в учебниците по история като Втората Елизабетинска Епоха.
