НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

20 февруари: Димитър Тончев

Време за четене: 2 мин.

На днешната дата през 1937 година умира Димитър Тончев – български юрист и политик. Той е един от водачите на Либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 г. По време на Първата световна война е финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.

Димитър Тончев е роден е на 7 ноември 1859 г. в Калофер. Завършва реално училище в Николаев и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883). След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. От 1886 до 1907 г. издава вестник „Пловдив“.

След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което започва да бъде наричано Народнолиберална партия. Той е председател на парламента (1887-1888) и министър на правосъдието (1888-1891). През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които участва в опозицията, той пише няколко труда по гражданско право.

През 1899-1901 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите. През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов. Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904 г. Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Националлибералната партия през 1920 г.

Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявало по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии. През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.

Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!