НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

2020 г. ще е решаваща година за лунната програма на Доналд Тръмп

Време за четене: 6 мин.

На 21 декември се случи важно събитие за НАСА, което, покрай тегобите на Боинг и трудностите при първия полет на кораба „Старлайнър“, остана сравнително незабелязано. Конгресът постанови американската космическа агенция да получи допълнителни $1.3 милиарда, от които $600 милиона ще бъдат дадени за създаването на спускаеми апарати, позволяващи провеждането на пилотирани мисии до повърхността на Луната. Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн обяви събитието за историческо. За пръв път след приключването на програмата „Аполо“ през 70-те години, агенцията отново разполага със средства за изпращането на хора на Луната.

Амбициозният план на президента на САЩ Доналд Тръмп за завръщането на американските астронавти на Луната бе оповестен през първата половина на 2019 година.

Дотогава НАСА работеше кротко и без много шум по създаването на окололунна орбитална станция, която евентуално да доведе до пилотирано лунно кацане през 2028 година. Тръмп обаче отсече, че 2028 година е твърде далечен срок и даде задача астронавт да стъпи на Луната най-късно през 2024 година. Много либерални анализатори разкритикуваха американския президент и го обвиниха, че целта му е чисто политическа – една пилотирана лунна мисия би била триумфален завършек на евентуалния му втори мандат. Същите анализатори твърдяха, че Конгресът никога няма да даде пари за лунните прищевки на Тръмп, особено имайки предвид, че Камарата на представителите е контролирана от демократите – а те не биха позволили на Тръмп да си развява байрака на Луната. И предишни президенти са се мъчили да организират програма за лунни изследвания – първо Джордж Буш (старши) през 1989 г. и после Джордж Буш (младши) през 2004 година. И в двата случая Конгресът удари спирачка на техните намерения. Какво ли остава за днес, когато на власт е най-големият злодей в представите на прогресивистите …

Конгресът все пак даде пари, така че засега тези анализатори ще останат с пръст в устата. Джим Брайденстайн може би е най-дейният администратор, който НАСА някога е имала – и това вече започна да носи позитиви. Администраторът не се страхуваше да критикува СпейсЕкс и Боинг за това, че разработката на „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ не е достатъчно прозрачна и публична. Дори свръхтежката ракета „Спейс Лонч Систъм“, която е създадена с една-единствена цел – да осигурява работни места на специалистите от програмата „Космическа совалка“, отнесе тежка критика. По отношение на лунната програма на Тръмп, Брайденстайн даде заявка, че човек ще стъпи на Луната през 2024 г. каквото и да става, ако ще и Конгресът да не одобри законопроект за финансиране на инициативата. Назначеният през октомври 2019 г. шеф на отдела за пилотирана космонавтика Дъглас Ловеро бе категоричен, че наличието или отсъствието на финансиране няма да се използва като извинение, ако човек не успее да стъпи на Луната.

Сега ще ви изкажа едно предположение – не мога да гарантирам и да приведа доказателства, че се е случило точно по този начин, но познавайки добре историята на НАСА и американската космическа програма, смятам, че има съществен шанс спекулацията ми да е вярна. Заявката на Тръмп, Брайденстайн и Ловеро, че лунна програма ще има независимо от всичко, вероятно е стреснала някои конгресмени. Случвало се е в миналото НАСА да изпълнява пилотирана космическа програма, без тя да е била финансирана напълно – програмата „Космическа совалка“. С ограничения си бюджет агенцията е направила всичко, за да могат совалките да бъдат въведени в експлоатация, но в същия период (70-те и 80-те години) настъпил сериозен спад в изследователската роботизирана научна програма. Например, първото и второто американско кацане на Марс били реализирани през 1976 година („Вайкинг 1“ и „Вайкинг 2“), но третото („Марс Патфайндър“) се случило чак през 1997 г. Предполагам, че въпросните конгресмени са заподозрели, че ако не бъдат дадени пари за лунната програма на Тръмп, агенцията ще започне да съкращава разходите по останалите проекти, за да я изпълни – например да пести от роботизираните междупланетни мисии или от програмата за изучаване на климата – а да удряш там в последно време най-много боли. Вероятно конгресмените са си казали: „дайте да им дадем пари, че иначе ще стане по-зле“.

И така, пари за пилотиран лунен модул вече има, но са налице два проблема.

Първият е, че средствата са по-малко от желаното: НАСА е подала искане за $1 милиард, но е получила $600 милиона. Вторият е, че конгресмените са поставили някои допълнителни условия към законопроекта. НАСА е задължена да начертае ясен и категоричен план как точно човек ще стъпи на Луната до 2024 година. Освен това агенцията е принудена да представи подробна обосновка – каква ще е ползата от пилотирани мисии до Луната.

Паричният проблем е неприятен, макар и да не е фатален. НАСА е поискала $1 милиард, за да ги разпредели между две частни фирми, които да се конкурират за създаването на спускаеми апарати. Идеята е много добра – първо беше доказано, че тя работи при товарните превози до Международната космическа станция (когато бяха създадени два космически кораба „Драгън“ и „Сигнус“), а сега се доказва и при пилотираните полети (когато навлизаме в етапа на експлоатацията на „Крю Драгън“ и „Старлайнър“). Американската агенция желае да направи същото и при строежа на пилотирани спускаеми апарати. Нека две компании, примерно СпейсЕкс и Блу Ориджин, да се конкурират, пък до 2024 г. трябва поне един спускаем апарат да е готов. Като страничен позитив се получава трайна комерсиализация на космическото пространство, защото новосъздадените космически кораби остават собственост на частните фирми и те си отговорят за тях. НАСА е просто клиент, а впоследствие ще дойдат и други клиенти. Също както СпейсЕкс започна първо да превозва товари до МКС, но вече ракетите „Фолкън“ изстрелват в космоса основно частни спътници, така някой ден много други агенции, частни фирми и дори обикновени граждани ще могат да изпратят нещо свое на Луната! Това е правилният път – никой няма интерес от повторение на програмата – „Аполо“ – т.е. реализират се няколко експедиции, след което в продължение на половин век никой не лети… Както споменах по-горе, понеже Конгресът е дал по-малко средства, недостигът ще затрудни агенцията при преразпределянето на финансите, но Джим Брайденстайн вече потвърди заявката си да не налива всички пари в една мегакорпорация и така да потънат, а да ги даде на конкурентен принцип на поне две фирми.

Вторият проблем е по-сериозен. НАСА ще трябва наистина да положи сериозни усилия, за да предостави смислен и изпълним план, който да убеди скептиците, че човек може да стъпи на Луната в поставения срок и да изпълни разумна научна програма. Не е нужно да подчертавам, че съставянето на такъв сериозен план ще отнеме време и ще „изяде“ една съществена част от годината. А 2024 г. не е чак толкова далече. Щом 2020 г. отмине, ще останат още три години до крайния срок. Добавете към всичко това президентските избори през тази година, както и предстоящите тестове на пилотираната лунна ракета „Спейс Лонч Систъм“, отново очаквани през тази година. През 2020 г. ще стане ясно дали първата мисия от програмата „Артемис“, включваща дебютното изстрелване на кораба „Орион“ към Луната в роботизиран режим, ще може да бъде реализирана през 2021 г. Налице е нестабилен микс от множество предстоящи събития и просто трябва да изчакаме годината да влезе в историята, за да разберем дали този микс ще се подреди по правилния начин, за да може лунната програма да добие реалистичен вид.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!