fbpx

21 април: Георги Измирлиев

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1851 г. e роден Георги Димитров Измирлиев, известен като Македончето. Български революционер и общественик, участник в Априлското въстание в 1876 година като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в Първи търновски революционен окръг.

Учи в Сяр между 1864 – 1867 година. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873 година. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на Българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя.

През 1873 г. Георги заминава за Одеса и постъпва във Военното пехотно училище. В края на 1874г. след успешно взети годишни изпити Георги Измирлиев преминава във втори курс и получава звание „юнкер” в 59-ти Люблински пехотен полк на Одеското военно училище. 

През 1875 г. Георги Измирлиев напуска Военното училище в Одеса, за да помогне на отечеството си в един от най-съдбоносните за него мигове.  В писмо до Георги Обретенов Измирлиев разкрива своя дълг и призвание:

„Мисъл имам такваз: да помогна, или по-добре да кажа, да принеса пред народний си жертвеник длъжната си част”.

Георги Измирлиев заминава за Румъния, където се поставя на разположение на ръководителите на българската революционна емиграция, а именно Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Никола Славков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов и др. В Гюргево участва  пряко в заседанията на Централния революционен комитет, който взема историческото решение за вдигане въстание в България през пролетта на 1876 г. Георги Измирлиев е определен за военен ръководител и помощник-апостол на I-ви Търновски революционен окръг, с главен апостол Стефан Стамболов.

На 13 януари 1876 г. Измирлиев преминава през заледения Дунав при гр. Русе, престоява няколко дни в дома на баба Тонка Обретенова, снабдява се от местния комитет с турско тескере и преоблечен като търговец на кожи, се насочва към определения район  и пристига в Търново. Междувременно по организационни и стратегически съображения за главен център на Първи революционен окръг е определен гр. Горна Оряховица.

В продължение на три месеца, Георги Измирлиев развива голяма организаторска дейност в Търновско, Горнооряховско и в други райони на Първи революционен окръг.

Основава нови революционни комитети, възстановява и укрепва старите още от времето на Васил Левски, привлича съмишленици за освободителното дело, прилага на практика големите си познания във военното дело, обучава на стрелба с оръжие съзаклятниците, прави оглед на района и набелязва стратегически удобни места за водене на военни действия. В писмо до Петър Пармаков Георги Измирлиев пише:

„Навсякъде съм известен, Офицерина. Тук все особена важност има военния человек, много влияе на хората….А че си гладен по цели дни, сиреч не си виждал хляб, а с въздух си се хранил, че си бил без парапул /стотинка/, това го много добре знам, защото и аз съм го изпитвал и изпитвам, но това е за народността…” 

При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд в Търново, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година сам слага въжения клуп на врата си с думите

„Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“.

На лобното място на героя, по-късно е издигнат паметник. На 18 октомври 1891 г. е положен основния камък на паметника, построен от жителите на гр. Горна Оряховица в чест на Георги Измирлиев-Македончето, пожертвал живота си за свободата на Отечеството. Паметникът, в чийто основи са положени тленните останки на благородния апостол е окончателно завършен и открит на 6 септември 1910 г.

Паметник на Георги Измирлиев в Горна Оряховица

Източници

Споделете чрез

Предишен

Следващ