fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

21 април: Георги Измирлиев

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1851 г. e роден Георги Димитров Измирлиев, известен като Македончето. Български революционер и общественик, участник в Априлското въстание в 1876 година като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в Първи търновски революционен окръг.

Учи в Сяр между 1864 – 1867 година. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873 година. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на Българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя.

През 1873 г. Георги заминава за Одеса и постъпва във Военното пехотно училище. В края на 1874г. след успешно взети годишни изпити Георги Измирлиев преминава във втори курс и получава звание „юнкер” в 59-ти Люблински пехотен полк на Одеското военно училище. 

През 1875 г. Георги Измирлиев напуска Военното училище в Одеса, за да помогне на отечеството си в един от най-съдбоносните за него мигове.  В писмо до Георги Обретенов Измирлиев разкрива своя дълг и призвание:

„Мисъл имам такваз: да помогна, или по-добре да кажа, да принеса пред народний си жертвеник длъжната си част”.

Георги Измирлиев заминава за Румъния, където се поставя на разположение на ръководителите на българската революционна емиграция, а именно Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Никола Славков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов и др. В Гюргево участва  пряко в заседанията на Централния революционен комитет, който взема историческото решение за вдигане въстание в България през пролетта на 1876 г. Георги Измирлиев е определен за военен ръководител и помощник-апостол на I-ви Търновски революционен окръг, с главен апостол Стефан Стамболов.

На 13 януари 1876 г. Измирлиев преминава през заледения Дунав при гр. Русе, престоява няколко дни в дома на баба Тонка Обретенова, снабдява се от местния комитет с турско тескере и преоблечен като търговец на кожи, се насочва към определения район  и пристига в Търново. Междувременно по организационни и стратегически съображения за главен център на Първи революционен окръг е определен гр. Горна Оряховица.

В продължение на три месеца, Георги Измирлиев развива голяма организаторска дейност в Търновско, Горнооряховско и в други райони на Първи революционен окръг.

Основава нови революционни комитети, възстановява и укрепва старите още от времето на Васил Левски, привлича съмишленици за освободителното дело, прилага на практика големите си познания във военното дело, обучава на стрелба с оръжие съзаклятниците, прави оглед на района и набелязва стратегически удобни места за водене на военни действия. В писмо до Петър Пармаков Георги Измирлиев пише:

„Навсякъде съм известен, Офицерина. Тук все особена важност има военния человек, много влияе на хората….А че си гладен по цели дни, сиреч не си виждал хляб, а с въздух си се хранил, че си бил без парапул /стотинка/, това го много добре знам, защото и аз съм го изпитвал и изпитвам, но това е за народността…” 

При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд в Търново, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година сам слага въжения клуп на врата си с думите

„Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!“.

На лобното място на героя, по-късно е издигнат паметник. На 18 октомври 1891 г. е положен основния камък на паметника, построен от жителите на гр. Горна Оряховица в чест на Георги Измирлиев-Македончето, пожертвал живота си за свободата на Отечеството. Паметникът, в чийто основи са положени тленните останки на благородния апостол е окончателно завършен и открит на 6 септември 1910 г.

Паметник на Георги Измирлиев в Горна Оряховица

Източници

Споделете чрез

Предишен

Следващ