На 22 август 1871г. в Габрово е роден Иван Луков – български офицер, генерал-лейтенант участник в Балканската война.
Завършва Военното училище в София през 1891г., а през 1910 – Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия. В периода 1906г – 1908г. е военен аташе в Париж и Петербург.
През Балканската война(1912-1913) е началник на щаба на Първа пехотна софийска дивизия, известна още като Желязната дивизия. В края на войната е назначен последователно за командир на 38-и пехотен полк в Кърджали, а през 1915г. става началник щаба на Трета военноинспекционна област в Русе, началник на Щаба на действащата армия, 2-ра армия.
През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун, заедно с Андрей Ляпчев и Симеон Радев. През 1918-1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой. След демобилизацията по мирния договор излиза в запаса. В периода 1921 – 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери
Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София, България.
