fbpx

22 декември – Михаил Кремен

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1964 г. в София умира Михаил Кремен – виден български белетрист и мемоарист, известен с участието си в интелектуалния кръг „Мисъл“ и с близкото си приятелство с Пейо Яворов.

Сватбеният портрет на Михаил Кремен и съпругата му Богдана, заедно с пианиста Клаудио Арау и пианистката Панка Пелишек, 27 ноември 1929. Източник: ДА „Архиви“

Последните години от житейския път на Кремен са белязани от самотата и изолираността от значимите културни събития в страната. Белетристът често е  упрекван  от литературната критика заради „дребнобуржоазния характер” на мемоарно-документалната  си книга “Романът на Яворов“, която за сметка на това събужда интереса на широка читателска публика. Той пише едноименния си роман в продължение на 30 години, като успява да изгради един пълнокръвен образ на характера и душевните терзания на известния поет. Обрисуваната картина на семейните отношения между Яворов и Лора Каравелова през погледа на свидетел и участник в драматичните събития привлича дълготрайно общественото внимание и достига до рекорден тираж в размер на 80 100 книги. Романът на Михаил Кремен се превръща в сензация без аналог в дотогавашното културно развитие на страната, понеже показва една интимна съдба като отражение на една цяла епоха.

Животът на мемоариста също е изтъкан от превратности – щастливи моменти, непрежалими загуби и професионална работа. Михаил Кремен (псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев) е роден в град Оряхово на 1.12.1884 г.  Останал сирак на петгодишна възраст, израства в учителското семейство на втория му баща, което се мести в различни градове – Варна, Разград, Шумен и Ямбол. Средното си образование Кремен завършва в Сливен, а след това продължава висшето си в Софийския университет, като там записва Славянска филология. На два пъти е изключен от университета – през 1905 и 1907 г., което е основание да продължи следването си в чужбина – Загреб, Цюрих и Мюнхен. След завръщането си в България започва работа като библиотекар в Народната библиотека, но възрожденският му дух и морални ценности го водят до епицентъра на редица паметни исторически събития. Участва в Балканската и Междусъюзническата война, а заедно с Гео Милев воюва на Южния фронт. По време на погребението на Иван Вазов той е сред тези, които имат честта да носят ковчега на народния поет. След края на Първата световна война упражнява учителската професия в София до 1920 г. През същата година се насочва към импресарска дейност и търговия с музикални инструменти, основавайки фирмата „Кремона“.

Под влияние на интелектуалците от кръга „Мисъл“ Кремен печата първия си разказ “Един ден” през 1903 г. в кн. 10 на списание “Мисъл”. Следващи негови публикации са разкази в списанията “Демократически преглед”, “Ново общество”, “Съвременник” и др., излезли по-късно в сборник “Схлупени стрехи” (1914). След сближаването си с Яворов Михаил Кремен твори студията “В полите на Витоша” и нейните критици” (1912). Впечатленията си от Междусъюзническата война описва в мемоарната новела “Брегалница” (1921, 1946, 1955), а след 09.09.1944 г. се отдава предимно на писателска дейност. Най-значимото му произведение остава мемоарно-документалната книга “Романът на Яворов” (част I – 1959 г. и част II – 1965 г.), като вторият том на „Романът на Яворов”, както и есеистичният сборник „Портрети с цветни моливи” са издадени чак след смъртта на писателя.

Споделете чрез

Предишен

Следващ