fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

22 декември – Михаил Кремен

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 1964 г. в София умира Михаил Кремен – виден български белетрист и мемоарист, известен с участието си в интелектуалния кръг „Мисъл“ и с близкото си приятелство с Пейо Яворов.

Сватбеният портрет на Михаил Кремен и съпругата му Богдана, заедно с пианиста Клаудио Арау и пианистката Панка Пелишек, 27 ноември 1929. Източник: ДА „Архиви“

Последните години от житейския път на Кремен са белязани от самотата и изолираността от значимите културни събития в страната. Белетристът често е  упрекван  от литературната критика заради „дребнобуржоазния характер” на мемоарно-документалната  си книга “Романът на Яворов“, която за сметка на това събужда интереса на широка читателска публика. Той пише едноименния си роман в продължение на 30 години, като успява да изгради един пълнокръвен образ на характера и душевните терзания на известния поет. Обрисуваната картина на семейните отношения между Яворов и Лора Каравелова през погледа на свидетел и участник в драматичните събития привлича дълготрайно общественото внимание и достига до рекорден тираж в размер на 80 100 книги. Романът на Михаил Кремен се превръща в сензация без аналог в дотогавашното културно развитие на страната, понеже показва една интимна съдба като отражение на една цяла епоха.

Животът на мемоариста също е изтъкан от превратности – щастливи моменти, непрежалими загуби и професионална работа. Михаил Кремен (псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев) е роден в град Оряхово на 1.12.1884 г.  Останал сирак на петгодишна възраст, израства в учителското семейство на втория му баща, което се мести в различни градове – Варна, Разград, Шумен и Ямбол. Средното си образование Кремен завършва в Сливен, а след това продължава висшето си в Софийския университет, като там записва Славянска филология. На два пъти е изключен от университета – през 1905 и 1907 г., което е основание да продължи следването си в чужбина – Загреб, Цюрих и Мюнхен. След завръщането си в България започва работа като библиотекар в Народната библиотека, но възрожденският му дух и морални ценности го водят до епицентъра на редица паметни исторически събития. Участва в Балканската и Междусъюзническата война, а заедно с Гео Милев воюва на Южния фронт. По време на погребението на Иван Вазов той е сред тези, които имат честта да носят ковчега на народния поет. След края на Първата световна война упражнява учителската професия в София до 1920 г. През същата година се насочва към импресарска дейност и търговия с музикални инструменти, основавайки фирмата „Кремона“.

Под влияние на интелектуалците от кръга „Мисъл“ Кремен печата първия си разказ “Един ден” през 1903 г. в кн. 10 на списание “Мисъл”. Следващи негови публикации са разкази в списанията “Демократически преглед”, “Ново общество”, “Съвременник” и др., излезли по-късно в сборник “Схлупени стрехи” (1914). След сближаването си с Яворов Михаил Кремен твори студията “В полите на Витоша” и нейните критици” (1912). Впечатленията си от Междусъюзническата война описва в мемоарната новела “Брегалница” (1921, 1946, 1955), а след 09.09.1944 г. се отдава предимно на писателска дейност. Най-значимото му произведение остава мемоарно-документалната книга “Романът на Яворов” (част I – 1959 г. и част II – 1965 г.), като вторият том на „Романът на Яворов”, както и есеистичният сборник „Портрети с цветни моливи” са издадени чак след смъртта на писателя.

Споделете чрез

Предишен

Следващ