НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

13 януари – Пейо Яворов

Време за четене: 5 мин.

„Бре зло на злия въздава –

                 и нека! –

Юнак, що шета за слава

                 навека…“

На този ден през 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Яворов. Той е един от най-обичаните ни поети, който записва името си в българската литературна класика на ХХ век, както и в националноосвободителните борби в Македония. Рожденото му име е Пейо Тотев Крачолов. Учи в Пловдив, след което работи като телеграфист на различни места – Чирпан, Стара Загора, Поморие, София. През 1901 г. издава в гр. Варна първата си стихосбирка.

Попадайки в София, със съдействието на д-р К. Кръстев и Пенчо Славейков Пейо Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях списание „Мисъл“. Яворов се превръща в един от основните представители на българския символизъм. Поезията му е пропита с трагизма на освободителната борба, но остава докосната и от любовта му към Мина и Лора, която увековечава в своята любовна лирика.

Ролята на Яворов в българската история е двояка – името му по-често се свързва със знаменателното му литературно творчество. Поетът обаче обвързва съдбата си с борбите за освобождение на македонския край и по-конкретно с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Още през 1901 г. се отдава на македонската борба, като става редактор в печатния орган на организацията „Дело“. Влиза в останалия под чужда власт български край като четник четири пъти, а през 1912 г. и като войвода на чета в състава на Македоно-одринското опълчение.

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е Пейо Яворов, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Яворов е близък съратник на Апостола на македонското освободително дело Гоце Делчев. Двамата се събират при участието им  в дейността на  Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). Делчев и Яворов прекарват в Македония две години, където успяват да се сближат. От този период датира първата биография на Гоце Делчев от Яворов, спомените му „Хайдушки копнения“ и цикълът стихотворения, посветени на Гоце Делчев.

Легендарна е историята за превземането на град Кавала в Егейска Македония по време на Балканската война. Градът е превзет от четиримата войводи Михаил Чаков, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров без да се стигне до кръвопролития. Планът на войводите е да влязат в Кавала с български военни униформи и да се представят като парламентьори на настъпващата към града армия. След провеждането на срещата при каймакамина, войводите успяват да завършат по блестящ начин акцията. Пред конака се събира тълпа, която очаква да посрещне освободителите си.

„Дъждът продължаваше да се лее. Въпреки това хилядната тълпа стоеше търпеливо, очаквайки края на нашата мисия. Някой подаде на мен и на [Йонко] Вапцара запалени факли. Ние ги завъртяхме няколко пъти и викнахме: „Ура, за свободата!”.

[Христо ] Чернопеев завъртя голямо трикольорно знаме, свали от пръта турското и на негово място закачи нашето. [Пейо] Яворов наблюдаваше всичко това със светнали от радост очи. Ние го избутахме напред, той разбра желанието ни и силно развълнуван заговори възторжено:

– Граждани на чудно красивия град Кавала, ликувайте и тържествувайте! Робските вериги са вече разтрошени и за вас грее слънцето на свободата. Братя и сестри, радвайте се, бъдете щастливи! Ура, ура, ура!!!“[1]

Два дни по-късно една българска рота, изпратена от ген. Ковачев, влиза в Кавала.

Знаменателно е и близкото приятелство между Пейо Яворов и Тодор Александров. Българинът от Чирпан и българинът от Щип се събират в общата борба за освобождение на останалите под чужда власт земи като дейци на ВМОРО. Македонските дейци остават до Яворов до самия му край, когато поетът е отхвърлен от обществото заради смъртта на любимата му Лора. Яворов пише до Тодор Александров едно от предсмъртните си писма, в които прозира трагизма и отдадеността на поета към делото:

 “Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук. Ще легна при моята мила Лора. Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости. Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания. Благодаря за тия деветстотин лева помощ от организацията, без които отдавна бих умрял от глад, наместо от куршум както ми приляга. Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейния син (аз се считам за неин) умря в свободна България увенчан с една мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица, – тя е вече щастлива!”

Приносът на Пейо Яворов към македонското национаноосвободително движение е безспорен. Самият той посвещава живота си на борбата и остава обвързан с нея до края на живота си. Пред руския журналист,кореспондент на в. „Реч“ Яворов описва своята дейност в Македония по следния начин:

“Аз никога не съм принадлежал и не ще принадлежа на каквато и да е определена македонска група. Мене ми е чужда всяка партийност, за мен е непознато пълно подчинение. Затова аз съм гледал и си гледам работата в Македония като дълг към България… Мен ме тегли навсякъде, където има борба за право и справедливост и аз ще поднеса своята малка жертва пред всички олтари, в които гори огънят на българската пожертвователност.“

Това определение, което той дава, само говори за българския характер на освободителната борба в македонския край, както и близката дружба на Яворов със светилата на революционното движение.

Пейо Яворов отнема живота си на 29 октомври 1914 г. Четник, войвода, поет и революционер, чирпанлията, посветил битието си на Македония – това е комплексният образ на Яворов,който присъства в историята. Често представата за него е едностранна и повърхностна, но ако гледаме в неговата цялост, Яворов се превръща в един образ на обединение.

„У мене никога не е съществувало какво да е честолюбие по отношение на македонското дело. Отначало ме увличаше само романтизмът на работата, а по-късно – дългът на българин…”


[1] Източник: http://www.sitebulgarizaedno.com по ЦДИА – ф. 10, оп. 3 а.е. 142, л. 1-10


На днешния ден е роден и Алеко Константинов. Можете да намерите повече за него тук

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!