Цялата история около Пирин е изпълнена с толкова много митове, заблуди и неверни твърдения, разпространявани и от радикалните крила на двете спорещи страни, че не мога да се въздържа от един дългичък пост, който адресира най-изявените сред тях. Дефицитът на разумно говорене по темата е ужасяващ, а през него минава единственият път към намиране на работещи решения.
1. Не, няма как България да стане като Швейцария или Австрия. Нямаме географията, парите, традициите, пазарите. Но спокойно може да бъде номер 1 ски-дестинация на Балканите с модерни и добре развити Банско, Боровец, Пампорово, Витоша и още няколко по-малки курорта.
2. Не, няма как 48% от Национален парк Пирин да бъдат застроени. Първо, физически не е възможно. Второ, икономически няма смисъл. Трето, дори един хотел няма как да бъде построен в границите на парка, защото законът изрично го забранява и никой план не може да отхвърли тази забрана.
3. Не, не може бъдещето на Национален парк Пирин да бъде решавано с местен референдум. Защото е собственост на държавата, тоест на всички нас. Точно толкова неадекватни бяха и местните референдуми за ползване на държавни подземни богатства като в Трън и Генерал Тошево.
4. Не, не може да продължаваме с нахлуването на авто-трафик в рамките на Пирин и Витоша. И на двете места се създават все по-често ужасяващи ситуации, както през лятото, така и през зимата. Лифтовете са единствената смислена алтернатива.
5. Не, обикалящите Пирин през лятото – масата от протестиращи днес – не сме светци. Летният планински туризъм има голямо и бързо растящо въздействие върху природата. Всъщност, точно тогава хиляди хора ежедневно се навираме в най-задънените кътчета на планината , включително в резерватите. Ерозията на пътеките, боклуците, изпражненията, нарушаването на спокойствието на животните растат с ежедневната ни поява навсякъде. За разлика от това, зимната лудница на Шилигарника е свръх-концентрирана и управляема.
6. Не, не може да продължаваме с мизерията, недостига на леглова база и неадекватното управление на отпадъците в хижите. През летните уикенди Вихрен и Тевно езеро се превръщат в екологични кошмари. Нужна е напълно нова концепция за управление на хижите и инвестиции. Веднага.
7. Не, няма как България да има силно развити ски-курорти и сериозна част от пистите да не са в защитени територии или зони – практически всички високи планини в България са или национални или природни паркове или поне в Натура. Тоест, без компромиси няма да минем.
8. Не, не може да се твърди, че концесията на ски-зона Банско е „неуспешна“. Фактите са много прости: Банско се превърна в дестинация от световна величина за едно десетилетие. Има работа, хора, доходи, възможности и бъдеще, каквито 99% от планинските общини у нас нямат. В края на краищата това е основната цел на концесионирането. А природата на Пирин е в по-добро състояние от края на 90-те, когато срещата с дива коза беше уникално събитие. Днес са стотици и навсякъде. А това е само един пример.
9. Не, не е вярно, че ските били осъдени на смърт в България заради глобалното затопляне. Да, дължината на ски-сезона се изменя в отделните години и локации, но 90% си остава между 3 и 5 месеца, а тенденцията в снеговалежите е по-скоро положителна. А и технологиите за създаване и задържане на изкуствен сняг са все по-ефективни.
10. Не, не може да наказваш хората, заради неадекватното поведение на управляващите – а Витоша-ски прави точно това като често не пуска лифтовете и не инвестира нищо в модернизацията им. Това е самоубийствено.
11. Не, няма как една планинска община да се развие силно икономически на база туризъм, ако няма ски-зона. Просто ските са най-масовият и високо платен планински туризъм. Всичко друго може да бъде добра добавка, но – колкото и да не ми харесва – основен мотор са ски-зоните. Не сме Хималаите, Килиманджаро или Коста Рика!
12. Не, няма как в рамките на една концесия да има конкуренция. Смисълът на концесията е някой да направи огромна инвестиция в ресурс, който държавата иска, но не може адекватно да оползотвори. А а възвръщаемост може да има само ако този някой има локален монопол върху ползите от инвестицията. В този смисъл, призивите за създаване на конкуренция в една ски-зона просто отразяват икономическо невежество.
13. Не, не искам да виждам значима конкуренция на Банско в Пирин. Защото това означава ски-зони като Добринище или Предела да се концесионират и развият – тоест да падне наистина сериозна сеч и експанзия на писти, лифтове и прочие. Не, благодаря!
14. Не, Витоша не може да бъде третирана като резерват или национален парк, защото е де-факто крайградски парк на София. Витоша има нужда от инвестиция и развитие както на ски-зоната, така и на всякаква инфраструктура за масов планински туризъм – лифтове, паркинги, атракции, ресторанти. Така София ще може пълноценно да използва евтините полети до Европа и да стане силна дестинация.
15. Не, тезата „Цеко държи Витоша недоразвита, за да ходят хората в Банско!“ не е адекватна. Ако някой печели от липсата на условия за ски на Витоша, това е Боровец. Няма да обяснявам защо.
16. Не, не мисля, че чужди курорти плащат на т.нар. природозащитници да спъват развитието на ските в България. Тези хора си имат красива утопия, която си защитават. И точно това ги прави едновременно непобедими, неразумни и неспособни на смислен диалог.
17. Не, няма значение кой е собственик на тази или онази фирма или банка стига с дейността си въпросната фирма да носи нетни ползи за устойчивото развитие на един регион. В контекста на икономическото състояние на планинските общини в България това означава да има преди всичко доходи и работа без да има поголовна сеч и унищожаване на природата. А в Банско се случва точно това. Прирастът на горите в и около парка, откакто има развита ски-зона, е значителен. Обаче…
18. Не, през 21 век не можеш да очакваш, че ще управляваш обществено значима концесия като тези на Пирин и Витоша и няма да си абсолютно прозрачен. Поведението на Юлен от типа „Ми, аз пък няма да си кажа кой съм, щото законът не ме задължава!“ е неадекватно и стои в основата на общественото н едоверие към тях. А това е само върхът на айсберга. Те трябва да разберат, че само тотална прозрачност на отношенията им с държавата и общината може да промени отношението на гражданите.
19. Не, не мисля, че планинските бегачи имаме правото да ограничим достъпа до високите планини за „кекавите“, „мързеливите“, „незаслужилите с пот“ да се насладят на красотата им. Поне няколко обекта трябва да са лесно достъпни и най-чистият начин за това безспорно е лифтът.
20. Не, в България много отдавна няма „девствена природа“. Не можем да се държим все едно парковете ни са като Галапагос и Серенгети. Ресурсите им изискват активно управление с максимално оползотворяване на услугата „преживяване на запазена природа“. А ски-туризмът може да се случва успоредно с това. Иначе местните винаги ще търсят начини да преживяват от преки ползвания – сеч, лов, бране, хидроенергия. Резултатът няма да ни хареса.
21. Не, няма адекватно дългосрочно решение за бъдещето на Пирин, Витоша и ските в България в рамките на съществуващото законодателство. Искат се промени, които да отразяват реалността и нуждите на всички заинтересовани страни.
22. Не, няма как да запазим природата на националните и природните ни паркове, докато я държим извън реалната икономика. Няма ли механизъм за монетаризиране (като входни такси например) на удоволствието, което получаваме от преживяването във високата планина, то ще си остане неизползваемо за икономическите субекти. В условията на пазарна икономика, всички други начини на ползване на ресурса на планината ще бъдат предпочитани и съответно сблъсъците ще бъдат ежедневие.
