НОВО

Морал и догма в българската политика

Скандалът, завихрил се около апартаментите, продадени от фирма "Артекс" на ключови български политици при преференциални условия и последвалите съмнения за лобизъм и търговия с влияние се разгаря и ще се разгаря тепърва с още по-голяма сила.  Няколкото оставки в...

Хайде да си говорим за идеи и политики, а?

Казусът с апартаментите, продадени от фирма „Артекс инженеринг” на водещи политици от ГЕРБ, се очертава като „скандалът на скандалите”. Премиерът Борисов се закани, че който е съгрешил, ще си понесе последствията, а правосъдният мийнистър Цецка...

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

23 юли: Епископ Петър Парчевич

Време за четене: 3 мин.

Епископ Петър Михайлов Парчевич е роден през 1612 г. в стария чипровски род – Кнежевичи-Парчевичи. Изпратен е да учи в град Лорето, Италия, а по-късно в Рим, където през 1637 г. завършва висшето си образование като доктор по гражданско и католическо право.

Връща се в България през 1643 г. след молба на архиепископ петър Богдан и е ръкоположен за свещеник от него. През следващата година заема поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в град Бакъу, Румъния, което му позволява да обикаля християнските земи от днешна Молдова до Северо-източна България.

Парчевич взима участие в съзаклятието за освобождение на България, като провежда множество дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи, но не получава помощ от Венецианската република, която по това време е във война с Османската империя. През 1647 г. се среща с полския крал Владислав IV, който им обещава помощ, но плановете са отложение заради смъртта на владетеля през следващата година.

Посещава последователно Варшава, където отново получава подкрепа от полският крал – Ян II Кажимеж, Виена, където не намира подкрепа и отново Венеция, която се ангажира само с продължаващата война с империята в Крит. Успява да се срещне и с папа Инокентий Х в Рим.

Назначен е от папа Александър VII за Марцианополски епископ през 1656 г, а малко по-късно участва в среща, на която е взето решение за организиране на въстание с подкрепата на Влашко и Молдова, при условие, че получи подкрепата и на Хабсбургската монархия. С такава мисия, заминава при император Фердинанд III, от който получава специално кралско пълномощно за преговори с хетмана Богдам Хмелницки. В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“. С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие – сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.

След дълго пътуване и още по-дълги преговори на 18 април 1657 г. Богдан Хмелницки връчва на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от крал Леополд I.

В следствие на изтощителните пътувания Парчевич заболява тежко и е отстранен от архиепископския си пост, като заема дребна църковна служба в град Оломоуц.

През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла и той става апостолски викарий и администратор на Молдова, където остава до 1673 г, когато предприема нова дипломатическа мисия с цел нов кръстоносен поход срещу Османската империя. Посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.

Петър Парчевич почива на 23 юли 1674 г. в Рим и е погребан в базиликата “Свети Андреа дела фратя” пред параклиса на “Свети Франциск”. Идеите му, заедно с тези на Петър Богдан, поставят началото на българското национално Възраждане.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!