Време за четене: под 5 мин.

Епископ Петър Михайлов Парчевич е роден през 1612 г. в стария чипровски род – Кнежевичи-Парчевичи. Изпратен е да учи в град Лорето, Италия, а по-късно в Рим, където през 1637 г. завършва висшето си образование като доктор по гражданско и католическо право.

Връща се в България през 1643 г. след молба на архиепископ петър Богдан и е ръкоположен за свещеник от него. През следващата година заема поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в град Бакъу, Румъния, което му позволява да обикаля християнските земи от днешна Молдова до Северо-източна България.

Парчевич взима участие в съзаклятието за освобождение на България, като провежда множество дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи, но не получава помощ от Венецианската република, която по това време е във война с Османската империя. През 1647 г. се среща с полския крал Владислав IV, който им обещава помощ, но плановете са отложение заради смъртта на владетеля през следващата година.

Посещава последователно Варшава, където отново получава подкрепа от полският крал – Ян II Кажимеж, Виена, където не намира подкрепа и отново Венеция, която се ангажира само с продължаващата война с империята в Крит. Успява да се срещне и с папа Инокентий Х в Рим.

Назначен е от папа Александър VII за Марцианополски епископ през 1656 г, а малко по-късно участва в среща, на която е взето решение за организиране на въстание с подкрепата на Влашко и Молдова, при условие, че получи подкрепата и на Хабсбургската монархия. С такава мисия, заминава при император Фердинанд III, от който получава специално кралско пълномощно за преговори с хетмана Богдам Хмелницки. В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“. С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие – сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.

След дълго пътуване и още по-дълги преговори на 18 април 1657 г. Богдан Хмелницки връчва на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от крал Леополд I.

В следствие на изтощителните пътувания Парчевич заболява тежко и е отстранен от архиепископския си пост, като заема дребна църковна служба в град Оломоуц.

През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла и той става апостолски викарий и администратор на Молдова, където остава до 1673 г, когато предприема нова дипломатическа мисия с цел нов кръстоносен поход срещу Османската империя. Посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.

Петър Парчевич почива на 23 юли 1674 г. в Рим и е погребан в базиликата “Свети Андреа дела фратя” пред параклиса на “Свети Франциск”. Идеите му, заедно с тези на Петър Богдан, поставят началото на българското национално Възраждане.

Старши програмист в българска софтуерна компания. Завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство. Член на Младежки консервативен клуб.

Share This