fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

23 юли: Епископ Петър Парчевич

Време за четене: 3 мин.

Епископ Петър Михайлов Парчевич е роден през 1612 г. в стария чипровски род – Кнежевичи-Парчевичи. Изпратен е да учи в град Лорето, Италия, а по-късно в Рим, където през 1637 г. завършва висшето си образование като доктор по гражданско и католическо право.

Връща се в България през 1643 г. след молба на архиепископ петър Богдан и е ръкоположен за свещеник от него. През следващата година заема поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в град Бакъу, Румъния, което му позволява да обикаля християнските земи от днешна Молдова до Северо-източна България.

Парчевич взима участие в съзаклятието за освобождение на България, като провежда множество дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи, но не получава помощ от Венецианската република, която по това време е във война с Османската империя. През 1647 г. се среща с полския крал Владислав IV, който им обещава помощ, но плановете са отложение заради смъртта на владетеля през следващата година.

Посещава последователно Варшава, където отново получава подкрепа от полският крал – Ян II Кажимеж, Виена, където не намира подкрепа и отново Венеция, която се ангажира само с продължаващата война с империята в Крит. Успява да се срещне и с папа Инокентий Х в Рим.

Назначен е от папа Александър VII за Марцианополски епископ през 1656 г, а малко по-късно участва в среща, на която е взето решение за организиране на въстание с подкрепата на Влашко и Молдова, при условие, че получи подкрепата и на Хабсбургската монархия. С такава мисия, заминава при император Фердинанд III, от който получава специално кралско пълномощно за преговори с хетмана Богдам Хмелницки. В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“. С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие – сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.

След дълго пътуване и още по-дълги преговори на 18 април 1657 г. Богдан Хмелницки връчва на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от крал Леополд I.

В следствие на изтощителните пътувания Парчевич заболява тежко и е отстранен от архиепископския си пост, като заема дребна църковна служба в град Оломоуц.

През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла и той става апостолски викарий и администратор на Молдова, където остава до 1673 г, когато предприема нова дипломатическа мисия с цел нов кръстоносен поход срещу Османската империя. Посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.

Петър Парчевич почива на 23 юли 1674 г. в Рим и е погребан в базиликата “Свети Андреа дела фратя” пред параклиса на “Свети Франциск”. Идеите му, заедно с тези на Петър Богдан, поставят началото на българското национално Възраждане.

Споделете чрез

Предишен

Следващ