fbpx

НОВО

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на...

23 май: Ярослав Вешин

Време за четене: 2 мин.

На днешната дата през 1860 година е роден Ярослав Вешин – чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век.

Започва да учи в Пражката художествена академия, но през 1881 година се прехвърля в Художествената академия в Мюнхен при К. Пилоти, Зайц и Юзеф Бранд, която завършва през 1883 година. След дипломирането си живее и твори в Мюнхен и в Словакия, като създава предимно картини, свързани със селския бит в Словакия.

Ярослав Вешин пристига в България през 1897 година по покана на министъра на народната просвета Константин Величков. От идването си до 1904 година е преподавател в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) и твори предимно в областта на битовата живопис – „Вършитба в Радомирско“ (1897), „Орач“ „(Земя“, 1899), „Конски пазар в София“ (1899), „Контрабандисти“ (1899), „Пред пазар“ (1899), „Вършитба“ (1900) и други. Основна тема в творчеството му от този период е животът и трудът на българския селянин.

През 1904 година постъпва като художник към Министерството на войната и макар, че не изоставя останалите теми (битови и ловни сцени – „Въглищар“ (1910), „Дървари“ (1910), „По следите на дивеча“ (1910), „Ловец с хрътки“ (1911) и др.), става известен с шедьоврите си в баталната живопис – „Зимни Маневри“ (цикъл, започнат през 1899 и продължил до Балканската война) и „Самарското знаме“ (1911).

По време на Балканската война (1912 – 1913) е военен художник с чин полковник. Той е единственият, който се числи като „военен художник“ към Главната квартира. По това време създава „Атака“ „На нож“, (1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913), „Люлебургас-Чаталджа“ (1913) и цяла серия ескизи и готови творби от обсадата на Одрин – „Бивак пред Одрин“ (1913), „На почивка след 13 март 1913“ (1913), „Царят наблюдава боевете“ и други. През 1914 г. завършва „Обоз край река Еркене“.

Ярослав Вешин умира внезапно на 9 май 1915, поради което някои от картините остават недовършени и нахвърляни само с въглен, молив и акварел („През телените мрежи“, „Щурмът на форта Айвазбаба“ и др.).

Ученици на Ярослав Вешин са Никола Петров, Атанас Михов и други български художници. Голяма част от картините на Вешин се съхраняват в Националната художествена галерия в София.

Споделете чрез

Предишен

Следващ