“Заспаха под снега юнашки сили левски,
угасна огнен дух, замлъкна мощна реч.
О, Македонио, ти губиш своя Левски,
най-верния си син, най-силния си меч.
Но не! Той жив е пак в делата си свещени,
не мре духът велик – плът тленна само мре –
и Груевият дух светлей, одушевленье
разнася от Пирин до Бялото море.”
Из стихотворението „Дамяну Груевъ“ – Иван Вазов
#НаДнешнияДен 1906 г. умира Дамян (Даме) Йованов Груев – eдин от най-великите български революционери, деец на българското национално-освободително движение в Македония и Одринско, а също така един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринската революционна организация.
Роден е в село Смилево, Битолско, намираща се тогавашната Османска империя (днес Република Северна Македония).
Брат е на революционера и общественик Георги Груев. Завършва основното си образование в Битоля, а след това започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия, но по-късно след ученически бунт е изключен от нея.
В началото на 1888 година да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“, а по-късно продължава образованието си във Великата школа в Белград. Този му престои там има голям положителен ефект върху неговите революционни възгледи, защото през тези години сръбската пропаганда се опитва да си проправи още по-напористо път в Македония.
По принцип тази пропаганда засилва своите аспирации към Македония още след Сръбско-българската война. След като напуска Белград Даме Груев започва да учи история във Висшето училище в София (днешният Софийски университет). В София със свои съмишленици създават кръжока „Дружба“ с цел да искат реализиране на член 23 от Берлинския договор. Всъщност оттук започват неговите революционни амбиции и стремежи за създаване на революционна организация.
През 1891 година заминава за Македония, Битоля. Неговите амбиции са да започне да преподава и затова последователно е учител в различни градове и селища на Македония. Едно от тях е родното му село Смилево, където създава вечерно училище. В своите спомени по този повод, Даме отбелязва, че то е много посещавано, защото имало много възрастни неграмотни българи, които желаят да получат образование. Постепенно в следствие на своите пребивавания в различни градове на Македония, където се среща с много будители, които приемат революционната му идея, той разбира, че няма да е сам в начинанието си. Така се стига до озоваването му в Солун през 1893 година, където започва работа в печатницата на известния възрожденски печатар Коне Самърджиев.
През същата година в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО. Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че именно той е сърцето и душата на организацията.
През 1894 – 1895 г. Даме преподава в град Щип. По същото време там пристигна и Гоце Делчев, който назначен като учител. Между двамата великани на македонското освободително дело се завързала искрена и сърдечна дружба. В Щип Груев непрестанно е агитира, той е прочита там множество сказки, устройва патриотични представления и забави. От този град безсмъртният апостол на свободата напътства местните революционни комитети.
През 1895 и 1896 година той става инспектор на българските училища в Солунско, като предприема редица обиколки и успява да разшири и укрепи организационната мрежа. През 1897 година е делегат от Софийското дружество на Четвъртия македонски конгрес. Междувременно се среща с министър-председателя на България Константин Стоилов. На следващата година османските власти го интернират в Битоля, където впоследствие е назначен за учител в българската гимназия от Българската екзархия. Там е активен и засилва дейността на ВМОРО.
През 1900 г. е арестуван от турските власти и прекарва близо две години в Битолския затвор. В края на май 1902 г. е заточен в Мала Азия. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Въпреки, че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото Илинденско въстание, той не успява да го спре. През април 1903 г. в Смилево се провежда конгрес на Битолския окръг на ВМОРО. Заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, Груев е избран за член на Главния щаб. Той участва активно в Илинденско-Преображенското въстание.
През 1900 г. е арестуван от турските власти и прекарва близо две години в Битолския затвор. В края на май 1902 г. е заточен в Мала Азия. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Въпреки, че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото Илинденско въстание, той не успява да го спре. През април 1903 г. в Смилево се провежда конгрес на Битолския окръг на ВМОРО. Заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, Груев е избран за член на Главния щаб. Той участва активно в Илинденско-Преображенското въстание.
Активно се включва и в Първия конгрес след въстанието, който се провежда в Прилеп. Там вече се сблъскват две течения: за децентрализиране на организацията или за здрава централизация, подходяща за едно нелегално движение. След оживени спорове, Груев заедно с Гьорче Петров изработват компромисен проект, който се приема. Вторият важен въпрос е отношението към засилилата се сръбска и гръцка пропаганда. За да се брани срещу тях, организацията обявява началото на автономията, с цел да внуши на балканските и европейските сили, че задачата на борбата в Македония е само една: да се извоюват човешки права и свобода за всички народи, населяващи Европейска Турция. По внушение на Даме Груев все пак се взимат решения за оказване на решителна съпротива срещу чуждите пропаганди, които действат вече открито в съгласие с турските власти.
Разногласията в организацията продължават. На свикания Рилски конгрес вече се образуват две враждуващи групи, въпреки всичките усилия на председателя Груев да се намери виждане, което да обедини народните сили. Замисля се нов общ конгрес, на който Даме се колебае дали въобще да отиде, но все пак отива. Там отново затяга редиците на революционерите. С чувство за отговорност пред историята, Груев се проявява като зрял реалист в политиката и казва:
„Нека издигнем над личните страсти, над амбициите, над личните убеждения Отечеството, не отвлеченото абстрактното Отечество, а емпиричното, осезателното, Отечеството тук долу, на земята”
В края на 1906г. Даме Груев отново се запътва към България. Той прекосява за няколко дни опасната Беласица, преминава Плачковица и влиза в Малешевския балкан. Там обаче на 23 декември преминавайки през село Русиново, заедно с четата си, попада на турски войници. При последвалата престрелка той е ранен, но за момент успява да се измъкне и стигне до връх Петлец, където попада в засада и умира. Проф. Л. Милетич пише следното за това: „Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
Най-точна оценка за Даме Груев дава великият български журналист – Симеон Радев, във „Великите сенки”:
„Груев бе жив и ясен ум, с остър усет за действителността, чевръст в своето слово, с много гъвкав похват за практическа работа. Неговата агитаторска способност бе безподобна. Беседите му блестяха със здрав смисъл и хумор. Никой не е влияел с ума си колкото него. Само така се обяснява необикновеното влияние на тоя революционер – който не бе войвода…”.
пишейки за Илинденденско-Преображенското въстание и за неговите творци, неговият съвременник и участник в македоно-одринското движение – писателят Антон Страшимиров, нарича Даме Груев „волята на революционна Македония”.
Много хора казват за него, че примера, който дава не са идеите, колкото действията, които са много показателни за нашето съвремие. Смятам, че за такива герои, като него трябва да се говори по-често, за да са пример на днешното общество. Вероятно ореола му стои малко по-блед от този на Гоце Делчев, но според мен той се родее единствено с Васил Левски.
