На днешния ден през 1899 година смъртно е ранена Екатерина Авксентиева Симидчиева, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.
Eкатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев. Завършва Солунската българска девическа гимназия, след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен българин от града. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова.
Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев. Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася:
„Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.”
На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки.
Пристигналите войници, виждайки се в невидение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите стълкновения мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство-учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември умира.
