fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

24 януари: Петко Каравелов

Време за четене: 5 мин.

В дни, които обществото ни се тресе от всевъзможни скандали, свързани най-вече с корупция и злоупотреба с власт, реших да ви припомня за един от строителите на съвременна България, останал сред малкото честни политици в новата ни история – Петко Каравелов. За политиката казва така: „ Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.

Роден е на 5 април 1843 г. в Копривщица. Майка му и баща му Стойчо и Неделя имат седем деца. Първоначално учи в родния си град, но по-късно баща му го изпраща в Енос, където започва да работи, като чирак и учи в гръцко училище. След като се прибира в България успява с помощта на видния копривщенец Найден Геров да замине за Москва, където учи неговия брат Любен. В руската столица започва да учи история, но малко след това сменя специалността и завършва право.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Петко Каравелов служи в щаба на руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на град Видин, а после за окръжен управител на Търново.След Освобождението е избран за депутат на Учредителното събрание през 1879 г., като активно участва в приемането на Търновската конституция. Избран е за председател на І-вото ОНС. Оттук започва и забележителната му кариера в политиката.

Петко Каравелов става председател на Либералната партия, като влиза в състава на правителството на Драган Цанков, като министър на финансите. На 28.11.1880г. с Указ на княз Александър Батенберг го назначава за министър-председател. Той съставя кабинет предимно от умерени и крайни либерали. Само след няколко месеца управление правителство е свалено, след като допуска няколко грешки. Стремежът на Каравелов да води независима политика обтяга отношенията с Турция и Великобритания.

Князът е твърдо против либералите и Търновската конституция и успява да се възползва от смъртта на руския император Александър ІІ, на 27 април 1881 г., за да извърши държавен преврат, с който да свали правителството на Каравелов и възлага на ген. Казимир Ернрот да състави служебен кабинет. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където първо е учител, а по-късно става и кмет на Пловдив (1883 – 1884).

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в столицата и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884 – 1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. – русофилските бунтове. След това се обявява против избора на княз Фердинанд I.

През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но две години по-късно е амнистиран. През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия. Умира на 24 януари 1903г. в София на 59 годишна възраст  и е погребан в църквата „Свети Седмочисленици“.

Остава в историята, като политикът, който взима участие във всички държавни ведомства и еднакво се интересува, както от народната просвета, така и от народната войска. През 1885 г. той е не само министър-председател, но и фактически главнокомандващ на българските военни сили. Докато мнозина са го съветвали да отстъпи на Ихтиманските възвишения, Каравелов казва – „ Тук съм, и тук ще стоя! Не отстъпвам и ще се бия на Сливница!“. Няма втори такъв случай, в който да се води  война без заем – всички разходи той покрива с държавния бюджет. Още през 1899г. казва в Парламента: „България има нужда от добри специалисти и от земеделци, които да познават не само земята, но и последните доктрини. Земя, народ и конституционен правов ред – тези три елемента образуват заедно България“.

Петко Каравелов налага отпечатъка на своята индивидуалност върху съдбата на отечеството преди всичко със своята честност и изключителна последователност. Той не краде нито лев от държавната хазна и това се признава и от другите български политици, като за него Буров казва: „Това е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка”. Възприел ценностите и принципите на демокрацията, той им остава верен през целия си живот, като оглавява последователно борбите на българския народ срещу режима на пълномощията, наложен от Александър Батенберг, срещу диктаторския режим, установен от Стефан Стамболов, срещу личния режим, въведен от Фердинанд Сакскобургготски. В тези борби Петко Каравелов се подлага на тежки изпитания и преживява големи страдания, но извървява с огромно достойнство пътя към голготата на българската демокрация. Паметни ще останат неговите думи в отговор на чуждестранни журналисти: „Вярно ли е, че сте били изтезаван?” – той, с белези по челото от изтезанията, просто и гордо заявява: „В моето отечество такива работи не стават!”. В тези сблъсъци, които предопределят в една или друга степен бъдещето на българската нация и държава, той винаги остава големият морален победител. Моралното величие на този човек и държавник, при когото се наблюдава пълно съответствие между думи и дела, не подлежи на съмнение и няма аналог в новата и най-новата история на страната. Никак не е случайно обстоятелството, че десетилетия след смъртта му големият български писател Антон Страшимиров ще заключи: „От Освобождението до днес у нас се издига само един исторически образ, който психологически не се поддава на измерване и смело може да се характеризира като феномен. Това е Петко Каравелов”.


Снимка: cross.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ