На днешния ден през 1865 година в Прилеп е роден Григор Петров Кюркчиев, български военен деец, генерал-майор.
Завършва Военното училище в София и постъпва в Българската армия. По време на Балканската война като подполковник е командир на дружина в 3 пехотен полк. През Междусъюзническата война е командир на 65-и пехотен полк.
Участва и в Първата световна война като командир на Втора бригада на Единадесета пехотна македонска дивизия и през 1917 година е произведен в генерал-майор. През 1919 година е уволнен от армията.
В сражението при село Долно Чичево полковник Григор Кюркчиев е ранен от оръдеен шрапнел в крака. Превързан е и остава в строя. Впоследствие възпалението на раната става причина десния крак на полковника да бъде отрязан високо над коляното. Полковник Кюркчиев е настанен в болница. След изписването си отказва служба в тила и с дървен крак отново поема командването на 2-ра пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия. Начело на бригадата остава до края на войната през 1918 г. както пишат съвременниците,
„Войниците толкова го обичаха, че направиха специален стол – носилка за любимия си командир, с който го носеха по скалите и върховете на Беласица.”
Генерал-майор Григор Кюркчиев загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
„Моя завет към армията е да пази и запази традициите на бойното си минало, традиции осветени с кръвта на скъпи жертви. Духът възроди и идеалите, за които техните братя, бащи, деди, прадеди изгинаха по тъмници, зандани, сложиха кости по поля, долини, планини усойни. Той ще възроди и добродетелите военни – повиновение, себеотрицание, духът непобедим, тъй необходим за армията, която и след преживяното нещастие, пак тя, армията, е която крепи и ще крепи надеждите народни, че ще дойде ден, когато върху нашата поробена от скръб земя ще падне лъч светлина.”
