На днешния ден честваме деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Празникът на светите братя Кирил и Методий – създатели на глаголицата, първата българска писменост – се чества като празник на училището за първи път на 11 май 1851 г. в едноименното епархийско училище в Пловдив. Инициативата е на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.
Кирил и Методий са признати за светци в края на IX век. Въздигането им като равноапостоли и велики християнски учители става в България с идването на техните ученици през 886 г, а сведения за отбелязване на празника има още през XII век.
Независимо от идеологии и политики, от Възраждането до днес това е най-светлият и най-голям български празник, изразяващ духовните стремежи на българите за църковна и духовна независимост, просвещение и национално въздигане.
24 май – Денят на българската просвета и култура и на българската писменост, е празникът, който се чества от най-дълго време в историята ни – 165 години.
По време на най-значимата си мисия – Моравската, солунските просветители обучават голям брой ученици. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум. По-късно, българските книжовни школи, основани от тях, се превръщат в центрове на знанието и духа за цяла Европа. Създадената в книжовните ни школи азбука, наречена кирилица в чест на св. Кирил, е принос в развитието на културата на цялото човечество.
Празникът се чества и в редица европейски градове, а официална българска държавна делегация посещава Ватикана, където отдава почит на гроба на свети Кирил в църквата “Сан Клементе” в Рим.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
