НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

24 май: Денят на българската просвета и култура и на българската писменост

Време за четене: 2 мин.

На днешния ден честваме Деня на българската просвета и култура и на българската писменост.

Празникът на светите братя Кирил и Методий – създатели на глаголицата, първата българска писменост – се чества като празник на училището за първи път на 11 май 1851 г. в едноименното епархийско училище в Пловдив. Инициативата е на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.

Кирил и Методий са признати за светци в края на IX век. Въздигането им като равноапостоли и велики християнски учители става в България с идването на техните ученици през 886 г, а сведения за отбелязване на празника има още през XII век.

Независимо от идеологии и политики, от Възраждането до днес това е най-светлият и най-голям български празник, изразяващ духовните стремежи на българите за църковна и духовна независимост, просвещение и национално въздигане.

24 май – Денят на българската просвета и култура и на българската писменост, е празникът, който се чества от най-дълго време в историята ни – 165 години.

По време на най-значимата си мисия – Моравската, солунските просветители обучават голям брой ученици. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум. По-късно, българските книжовни школи, основани от тях, се превръщат в центрове на знанието и духа за цяла Европа. Създадената в книжовните ни школи азбука, наречена кирилица в чест на св. Кирил, е принос в развитието на културата на цялото човечество.

Празникът се чества и в редица европейски градове, а официална българска държавна делегация посещава Ватикана, където отдава почит на гроба на свети Кирил в църквата “Сан Клементе” в Рим.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!