fbpx

25 април: Петър Гюзелев

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден през 2013 г. само на 67 години легендарният китарист Петър Гюзелев напусна този свят.

Със своя дълъг творчески път Петър Гюзелев оставя ярка следа на българския музикален небосклон. Първите му две групи – “Сини звезди” и “Слънчевите братя”, с които още от 19 годишен започва да твори, просъществуват кратко, но са важна крачка към създаването на “Щурците” през 1967 г.

Петър Гюзелев


Самото име на групата предизвиква вълнения – тоталитарната държава първоначално отказва да приеме “Щурците” заради смисловата близост с името на “вредните” “Бийтълс”. Тази близост не е случайна – това е духът на свободата, на когото “Щурците” са едни от първопроводниците в България. В едно от последните си интервюта пред БНР Петър Гюзелев казва, че въпреки всичко те са успели да поставят една основа на музиката, с която се отправя послание. Тяхното послание е за това как да живеем в добро вместо в зло, да се обичаме вместо да се мразим и да помагаме на нуждаещия се.

Следват 17 издадени студийни албума и малки плочи с негово участие.

Петър Гюзелев има значителна роля в създаването на всеки един албум на “Щурците” – той е не само китарист и спорадичен вокалист, но и автор на музиката и аранжимента на много от най-популярните песни на групата.

През 1993 г. заедно с легендарния Георги Минчев, барабаниста на Щурците Георги Марков, китариста Иван Лечев и басиста Ивайло Крайчовски от ФСБ, създават първата рок-супергрупа на България – Стари Муцуни. Единственият албум, който издават следващата година, постига първо място в класациите на страната. Автор на музиката отново е Петър Гюзелев.

През целия си житейски път той не спира да работи за това да развива своята собствена музика, но и да допринася за развитието на други артисти. Продуцира първия албум на Ахат, композира и аранжира безброй други песни. Създава собствено музикално издателство, с което прави антологиите на Щурците.

Неговата социална ангажираност и стремеж към това да бъде полезен за хората го довежда и до политиката на местно ниво, като става общински съветник в София през 2007 г.

Може би най-важното нещо за Петър Гюзелев в личен план е било семейството му и силната му вяра. По негови собствени думи едва след падането на комунистическата власт е успял да прочете Библията. Все пак, държавният атеизъм на режима е будил съмнение и дори недоумение. Ярък спомен от пътуванията му е документ от митницата, в който е трябвало да декларира, че „не внася порнографски материали и Библия“.

Затова той открива пътя към Христос в един по-късен житейски етап, но този път се превръща в ценност, за която говори скромно, уверено и сърдечно. В последните няколко години от живота си, Петър Гюзелев пише над 100 песни, посветени на Него и на Божията любов.

Истински достоен човек, за когото е редно да си спомним.

Споделете чрез

Предишен

Следващ