fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

26 февруари: Михаил Сарафов

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.  

Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът започва да учи в родния си град, а гимназия завършва в Загреб през 1875 г.

Сарафов участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учителства една година. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.

Със завръщането си в България участва в  няколко правителства като представител на Либералната или по-късно на Прогресивнолибералната партия става министър на няколко ресора. 

Той е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880 – 1881). При преврата на 27 април 1881 година трябва да остане и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, обявявайки, че учредяването на новия кабинет е незаконно, особено предвид факта, че се оглавява от чужд поданик.

По време на Режима на пълномощията ръководи Статистическото бюро при Министерството на финансите. Докато заема тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. оглавява Министерството на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, по-късно преобразувано в Българска академия на науките.

За кратко Сарафов заема ръководни постове в образователния ресор като директор на  Солунската българска мъжка гимназия и на Солунската българска девическа гимназия. След повторното си завръщане в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ и ковчежник на Българското книжовно дружество. Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов и като министър на финансите в самостоятелните прогресивистки правителства на Стоян Данев.

През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена и Истанбул, и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Малко известен факт е, че той участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.В личния му архив се пази дневник, който разказва за събитията около подписването на договора и е публикуван едва след Втората световна война. Дневникът съдържа подробно описание на пътуването на делегацията от София, както и важни сведения за антибългарската кампания във френската преса, там той пише още за желанието на българските делегати да убедят държавите-победителки да не се нарушават българските довоенни граници.

През 1920 г. Сарафов влиза в ръководството на Обединената народнопрогресивна партия. По време на управлението на БЗНС той е силно разочарован от политиките на премиера Александър Стамболийски – в разговорите си с него българският политик и дипломат му напомня, че парламентарните традиции не бива да се погазват. След осуетяването на митинга на опозицията във Велико Търново през септември 1922 г. Сарафов прекратява отношенията си с българския министър-председател.


Михаил Сарафов умира в София през 1924 година.

Споделете чрез

Предишен

Следващ