fbpx

НОВО

Българската позиция за Северна Македония и нейните вътрешни и външни противници

Настоящият текст представлява продължение на „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“ Когато на власт в Северна Македония дойде за първи път правителството на Заев, голяма част от българите бяха въодушевени. Имаше надежда, че отношенията с...

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

26 февруари: Михаил Сарафов

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.  

Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът започва да учи в родния си град, а гимназия завършва в Загреб през 1875 г.

Сарафов участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учителства една година. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.

Със завръщането си в България участва в  няколко правителства като представител на Либералната или по-късно на Прогресивнолибералната партия става министър на няколко ресора. 

Той е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880 – 1881). При преврата на 27 април 1881 година трябва да остане и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, обявявайки, че учредяването на новия кабинет е незаконно, особено предвид факта, че се оглавява от чужд поданик.

По време на Режима на пълномощията ръководи Статистическото бюро при Министерството на финансите. Докато заема тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. оглавява Министерството на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, по-късно преобразувано в Българска академия на науките.

За кратко Сарафов заема ръководни постове в образователния ресор като директор на  Солунската българска мъжка гимназия и на Солунската българска девическа гимназия. След повторното си завръщане в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ и ковчежник на Българското книжовно дружество. Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов и като министър на финансите в самостоятелните прогресивистки правителства на Стоян Данев.

През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена и Истанбул, и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Малко известен факт е, че той участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.В личния му архив се пази дневник, който разказва за събитията около подписването на договора и е публикуван едва след Втората световна война. Дневникът съдържа подробно описание на пътуването на делегацията от София, както и важни сведения за антибългарската кампания във френската преса, там той пише още за желанието на българските делегати да убедят държавите-победителки да не се нарушават българските довоенни граници.

През 1920 г. Сарафов влиза в ръководството на Обединената народнопрогресивна партия. По време на управлението на БЗНС той е силно разочарован от политиките на премиера Александър Стамболийски – в разговорите си с него българският политик и дипломат му напомня, че парламентарните традиции не бива да се погазват. След осуетяването на митинга на опозицията във Велико Търново през септември 1922 г. Сарафов прекратява отношенията си с българския министър-председател.


Михаил Сарафов умира в София през 1924 година.

Споделете чрез

Предишен

Следващ