fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

26 февруари: Михаил Сарафов

Време за четене: 3 мин.

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.  

Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът започва да учи в родния си град, а гимназия завършва в Загреб през 1875 г.

Сарафов участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учителства една година. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.

Със завръщането си в България участва в  няколко правителства като представител на Либералната или по-късно на Прогресивнолибералната партия става министър на няколко ресора. 

Той е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880 – 1881). При преврата на 27 април 1881 година трябва да остане и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, обявявайки, че учредяването на новия кабинет е незаконно, особено предвид факта, че се оглавява от чужд поданик.

По време на Режима на пълномощията ръководи Статистическото бюро при Министерството на финансите. Докато заема тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. оглавява Министерството на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, по-късно преобразувано в Българска академия на науките.

За кратко Сарафов заема ръководни постове в образователния ресор като директор на  Солунската българска мъжка гимназия и на Солунската българска девическа гимназия. След повторното си завръщане в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ и ковчежник на Българското книжовно дружество. Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов и като министър на финансите в самостоятелните прогресивистки правителства на Стоян Данев.

През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена и Истанбул, и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Малко известен факт е, че той участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.В личния му архив се пази дневник, който разказва за събитията около подписването на договора и е публикуван едва след Втората световна война. Дневникът съдържа подробно описание на пътуването на делегацията от София, както и важни сведения за антибългарската кампания във френската преса, там той пише още за желанието на българските делегати да убедят държавите-победителки да не се нарушават българските довоенни граници.

През 1920 г. Сарафов влиза в ръководството на Обединената народнопрогресивна партия. По време на управлението на БЗНС той е силно разочарован от политиките на премиера Александър Стамболийски – в разговорите си с него българският политик и дипломат му напомня, че парламентарните традиции не бива да се погазват. След осуетяването на митинга на опозицията във Велико Търново през септември 1922 г. Сарафов прекратява отношенията си с българския министър-председател.


Михаил Сарафов умира в София през 1924 година.

Споделете чрез

Предишен