Щурмове люти,
Иван Вазов
ужас и ад!
Бълват редути
железен град.
Реве борбата
и ден и нощ,
ехти в мълвата
викът: „На нож!”
Геройски чеда
не знаят страх,
Българья гледа
цяла на тях.
Ура! Летете!
Ура! Напред!
Ура! Удрете!
Одрин е взет!
Из “Щурмът на Одрин”
13.III.1913 г.
През 1912 г. започваме така дългоочакваната война за обединение. Мечтаната цел е обединение на всички българи, останали извън пределите на страната ни след Освобождението през 1878 година. Именно по време на Балканската война, войниците ни извършват и един от най-великите подвизи, останал и до днес във военните анали. Решаваща за изхода на войната се оказва Одринската епопея 24-26 март 1913 г. (11–13 март по стар стил), в резултат на която главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града. Под командването на генерал Георги Вазов, нашите войници успяват да превземат непристъпната до този момент крепост. В плен попада голяма част от противника, начело с коменданта на крепостта – артилерийски генерал Шукри паша. Това е и една от най-славните победи на българската армия през XX век. Датата е 26 март (13 март по стар стил).
ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ
По това време крепостта е смятана за една от най-здравите в Югоизточна Европа. При Одрин се събират реките Арда, Тунджа и Марица по долините на които минават най-удобните пътища за съобщения с имперската столица. След като Османската империя губи естествените си отбранителни линии – Балкана и река Дунав (след поражението в Руско-турската война от 1877-1878) се появява остра нужда от нови съоръжения, които да защитят Цариград. Започва възстановяване на старата Одринска крепост. Крепостта е строена с помощта на немски специалисти под ръководството на барон Колмар фон дер Голц, пруски генерал, служил в османската и в германската армии. Всички твърдели, че е абсолютно непревземаема с щурм. Според военните експерти, евентуално може да падне след продължителна обсада в течение на няколко месеца и то единствено от най-елитната армия по това време в Европа – пруската.
Самата крепост се състояла от три реда позиции, телени мрежи, съобщителни линии, площадки за артилерията. Одрин била защитавана от гарнизон над 70 хиляди войници и офицери, повече от 500 оръдия и над 40 картечници. Крепенията ѝ ограждали огромна площ от 250 кв. км. Крепостта преди това устоявала не на един щурм, а отбраната и се ръководела от един от най-способните турски военачалници – артилерийският генерал Шукри паша.
На 15 октомври 1912 г. пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев получават заповед да разузнаят турската армия в Одринската крепост. С полета, осъществен на 16 октомври 1912 г., започва действието на българската авиация в Балканската война и двамата извършват първия боен разузнавателен полет в Европа.
Освен имената на Радул Милков и Продан Таракчиев, в историята остава и Райна Касабова. Едва на 15 години се записва на самарянски курс. Малко по-късно става милосърдна сестра в полевата болница край Мустафа паша (Свиленград). При едно от посещенията на военното летище, младата жена е впечатлена от видяното и мечтае да полети. На Касабова е възложена задача – по време на полета на пилота Стефан Калинов, да разхвърли позиви, които да информират одринчани, че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и е препоръчително да капитулират, за да избегнат още жертви. Тя е първата жена в света, изпълнила стратегическа задача в боен полет.
След неуспешен за щурм през същия месец български и сръбски войски поставят крепостта под обсада. Превзети са ключови противникови позиции, но по същото време армиите на цар Фердинанд не успяват да пробият отбраната край Чаталджа и превземането на Цариград става невъзможно. Високата порта склонява да подпише примирие и се съгласява блокадата на Одрин да остане, но през януари 1913 година в Османската империя е извършен младотурски преврат и новата власт не демонстрира желание за мир. Българската армия се активизира и на 3 февруари (21 януари по стар стил), бойните действия се възобновяват. Обстановката е изключително тежка и част от войниците падат в жертва на студа. Но това не сломява духа им и в началото на март се събират над 160 000 войници, повече от 400 оръдия и близо 100 картечници около града. На помощ идват и близо 50 000 сръбски бойци.
Общ командващ на обсадата е генерал-лейтенант Никола Иванов. Обкръжената крепост е разделена на пет района. Ген. Георги Вазов е назначен за командващ на Източния район, където е най-големият по дължина фронт и са съсредоточени половината от силите. Главното командване се колебае какво да предприеме и помощник-главнокомандващият ген. Михаил Савов заповядва да се овладеят само предните позиции. Но генерал Вазов заповядва превземането на града. На 25 март (12 март по стар стил) предната позиция е превзета. Под ръководството на генералите Никола Иванов и Георги Вазов, най-тежките укрепления в Източния сектор на отбраната са превзети само за четири часа и половина. Решителната победа на храбрите български войници слага точка и на Балканската война.
При Одрин са пленени близо 35 000 турски войници, офицери и генерали и 16 знамена, а ние губим около 1300 войници и офицери и имаме близо 6600 ранени.
Одринската операция е не само брилянтно осъществена, но остава в историята с редица нововъведения във военното изкуство:
- Обсадата е известна с един от първите случаи на действие на бойна авиация – пуснати са бомби и са хвърлени позиви;
- Направен е успешен опит за радио разузнаване и радио заглушаване на турската станция в града;
- Успешно е приложен огневия валяк, представляващ успоредно изнасяне на артилерията напред заедно с напредването на пехотата, така че тя да я прикрива и да бие винаги на известно разстояние пред нея по врага;
- За пръв път действат щурмови команди за проправяне на проходи в телените заграждения;
- За първи път артилерията осигурява пехотата с “преграден огън”, и “огневи валяк”;
- За пръв път се използва “придружаваща” артилерия, “скитащо оръдие”, планиране на огъня на артилерията, масирана артилерийска подготовка и смазваща “плътност” на определен участък.
Кой е генералът, който въпреки дадените заповеди да се изчака, успешно превзема непревземаемия дотогава Одрин?
ГЕОРГИ ВАЗОВ
Георги Вазов е роден на 17 (5 януари по стар стил) януари 1860 година в Сопот в семейството на Съба и Минчо Вазови. Семейство Вазови е дало на България изключителни личности, изписани със златни букви в нашата история – писателят Иван Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, генерал-лейтенант Георги Вазов, лекарят Кирил Вазов, политикът Борис Вазов.
Главна роля за изграждане на характера му изиграват неговите майка и баба. Баща му, който е търговец, често пътува по работа. Георги Вазов е учил в Априловската гимназия, а в Русия завършва юнкерско училище и военноинженерна академия. Доброволец е в Сръбско-българската война през 1885 г. В преврата за детронирането на княз Александър Батенберг на 9 август 1886 г., Георги Вазов взема активно участие и е принуден да емигрира в Русия, където постъпва на служба в руската армия. Там той проявява способностите си на военен инженер в изграждането и укрепването на отбранителни крепости. При започването на Балканската война през есента на 1912 г. Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта.
За организиране на ефикасна атака на Одринската крепост трябва човек, който да обедини всички усилия и лидер, който да запали искрата във войниците. По негова инициатива започва двумесечна тренировка на бойците на специално подготвен полигон с изкуствено създадени препятствия. Войниците придобиват представа за противниковите отбранителни съоръжения и с метода за преодоляване на телени мрежи, вълчи ями и фортове. Още през 1906 година Георги Вазов закупува балон, който се използва като средство за въздушно наблюдение на противника. На генерал Вазов е и идеята 1-во аеропланно отделение да извърши заснемане от въздуха на турските укрепления.
В нощта преди решителната атака генерал Георги Вазов, издава своята забележителна заповед № 2887 за атака и овладяване фортовете на крепостта. Точка 6 гласи:
Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост.
Връщане назад няма!
Противникът трябва да бъде сломен!
Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт!
На 26 март 1913г. телеграфните агенции разнасят по света една невероятна вест:
”Одрин – непревземаемата крепост, падна само след 48 часа под напора на българския войник”.
Крепостта, която преди това е устояла 9 пъти в различни войни, е превзета за два дни с атака на нож, което няма аналог в света.
Генерал Георги Вазов е сърцето на тази безсмъртна епопея! Но както той сам казва:
„Когато пишете военна история, не обезглавявайте войските. Народът трябва да познава своите пълководци. Не пишете еди-коя-си част извършила еди-какво си, а пишете „частите на еди-кой си началник извършили еди-какво си“. Началникът е главата, а частта е тялото. Какъвто е началникът, такава и частта. Славата принадлежи на цялото, а укорът на главата. Няма лоши части, има лоши началници.“
Никога не трябва да забравяме и хилядите български войници, отдали душите и телата си, за да бъде Одрин превзет! 56 Велешки пехотен полк, 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58 пехотни полкове…
Макар един от най-популярните български маршове „Велик е нашият войник“ да е композиран няколко години по-късно по време на Първата световна война на брега на Охридското езеро, където след поредица от кървави сражения е достигнал 23-ти Шипченски полк, той в пълнота разкрива същността на нашите сърцати войници… Текстът на тази толкова въздействаща българска песен е дело на подпоручик Константин Георгиев, а музиката е писана от възпитаника на Софийската духовна семинария – Михаил Шекерджиев.
И нека винаги, когато говорим или пишем за някои от хилядите наши си, тъй мили ни и незабравими български герои, да помним, че:
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимокъ дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботума отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“
Заглавно изображение: Картина: “Парад 14.03.1913 Одрин”, художник Станьо Стаматов
