fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

27 февруари: Георги Митов

Време за четене: 3 мин.

На днешната дата през 1900 г. едва на 24 годишна възраст умира един от най-големите български художници на XIX век Георги Митов.

Георги Митов е роден на 14 септември 1875 г. в Стара Загора като четвърти син в семейството на Стефан Хаджимитов. Детството му е свързано с чести боледувания и тежки спомени от опожаряването на Стара Загора. По-късните му години са белязани с приятелството с поета Кирил Христов, с бъдещия художник Георги Евстатиев и с бъдещия хирург М. Морфов. През 1889 г. учи в Пловдив, през 1890 г. в Търново. Интересът му към рисуването е след преместването му във Варна, където се сприятелява с Драган Данаилов. Негови учители там са брат му Антон и Петко Клисуров.

Следва италианският период в живота на Георги Митов. Заедно с Драган Данаилов се озовават във Флоренция, откъдето с казанлъшкия художник Захари Желев и еленския Христо Берберов заминават за Торино. Там, в Академията, по това време преподават известните Джакомо Гросо, Челестино Джилярди и Андрея Таверние. Дарбата му се откроява бързо и през 1895-1896 г. е удостоен със сребърен медал. В този период създава едни от известните си маслени етюди на девойка с бисерна обеца, италианка, неаполитанец и други. Прекъсва заниманията си поради вестта за тежко заболяване на майка си и се връща в България.

В Казанлък, създава трите великолепни портрета на брат си Борис, на снаха си и майка си. В околностите на Казанлък и близкото с. Енина създава първите си пейзажи, открояващи се с непринуденост и простота, артистичност и тишина, като едновременно в тях личи наситена емоционалност. След три месеца отново се озовава в Торино. През 1897 г. и следващите няколко години навлиза все-по дълбоко в дебрите на психологическият портрет – създава цяла поредица от портрети на свои приятели, автопортрета си, както и няколко пейзажа и актове. Сред тях е и популярното голо тяло „Лукреция Романа“, с което бележи първите успехи на българското изкуство в този жанр. Завършва с отличие Академията и дели златен медал с италианския си колега Бартоломео Баджио.

В края на юни 1898 г. Георги Митов се завръща в България с разклатено здраве. Летните месеци прекарва в Казанлък, а заради чистият въздух е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово. Тук въвежда нови елементи в обучението по изобразително изкуство – рисуването на гипсови антични модели. През пролетта на следващата година се появяват у него първите признаци на туберкулоза. Назначават го за учител в Пловдивската гимназия. През есента на 1899 г. той е вече на легло. На 26 февруари получава известие от брат си, че портретът му на Драган Данаилов е приет от журито за международната изложба в Париж. На следващата сутрин издъхва.

Георги Митов умира съвсем млад на 20 август 1900 г., едва на 24 годишна възраст. Той оставя сериозно наследство и днес е сочен като един от най-талантливите български художници, представител на един от най-известните в арт-средите в XIX и началото на XX век родове – родът Митови. Брат му е Антон Митов – живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, завършил изящни изкуства във Флоренция,е бил професор по история на изкуствата и методика на рисуването. Той създава списание “Изкуство” през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Отново А.Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали “Свети Александър Невски”. Братът на Георги Митов, Антон, е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Днес картините му са в златния фонд на българското изкуство. Третият му брат – Борис Митов, също е живописец.

Творби на Георги Митов притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите в Стара Загора, Казанлък и Пловдив, частни колекционери в България, Италия и Гърция.

Споделете чрез

Предишен

Следващ