fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

28 декември: Юрдан Цветков

Време за четене: 3 мин.

На 28 декември 1864 г. в Плевен е роден Юрдан Трифонов Цветков е български филолог, литературен историк и историк.

Учи в местното килийно и класно училище, а след това в Петропавловската семинария в Лясковец. След завършването си през 1885 г. е учител в Търновската мъжка гимназия, където преподава български език и литература, българска история и логика до 1890 г. През 1890 г. продължава образованието си във Висшето училище в София, като следва и завършва славянска филология и история. След това отново е учител в Първа софийска мъжка гимназия, девическото училище „Мария Луиза“ и във Военното училище.

През 1926 г. напуска учителстването и се отдава изцяло на научна работа. От 1906 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), секретар (1923 – 1931) и председател (1936 – 1938) на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор на Софийския университет (1939).

С упорит труд и любов към науката, без да има възможност поради оскъдни материални средства да школува вън от страната, Юрдан Трифонов изучава класическите езици и се занимава с въпроси от българската история, литература и език, от теорията на словесността и логиката. Написва към 30 научни труда по езикови и литературни въпроси и исторически проблеми, в чийто брой не се включват многото му рецензии на исторически, езиковедски и литературни трудове от български автори, статии и др. По-важните му изследвания са: „Пространните жития на Кирила и Методия като исторически паметници“, „Константин философ /Св. Кирил/ като царски пратеник при сарацини и хазари“, „Началото на Второто българско царство в нашите истории от втората половина на XVIIIв.“, „Кога са написани Учителното евангелие на епископа Константина и беседата на Козма Презвитера“, „Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици“, „Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи“, „Беседата на Козма Презвитер и нейният автор“, „Йоан Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло“, „Васил Друмев – Климент Браницки и Търновски – дейност и характер“ и др.

Синовете на академик Юрдан Трифонов – генерал-майор Трифон Трифонов (като поручик) и професор Иван Трифонов (като по-млад)

Юрдан Трифонов допринася за изясняването на някои проблеми от старата българска културна история и се ползва с авторитет и известност между българските и чуждестранните учени. Той взима активно участие в живота и дейността на разни културно-просветни и други дружества, читалища и институти – Икономическото, Филологическото и Историческото дружество, Съюза на писателите, учителите и художниците.

Жени се за Иванка Гъбенска, с която имат двама сина – Трифон и Иван. Трифон става офицер в Българската войска, впоследствие се издига до генерал и началник на Щаба на войската, през 1945 г. е убит от т. нар. „Народен съд“, докато Иван получава образованието си в Германия, а след това преподава в Софийския университет и е един от основателите на Висшето техническо училище в София през 1942 г.

Юрдан Трифонов умира 16 април 1949 г. Погребан е в Централни софийски гробища. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ