На днешния ден през 1942 година умира генерал Данаил Николаев. Първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин “поручик”). Роден е на 18 декември 1852 г. в
Болград, Бесарабия. Завършва Одеското военно пехотно училище през 1875 г. Участва в Сръбско-турската война през 1876 г. и в Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението е началник на източнорумелийската милиция. Командва войските в Пловдив при обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на Източния корпус. През 1895 г. – 1897 г. (след смъртта на Трайко Китанчев) е председател на Върховния македонски комитет (от 1900 г. – ВМОК). В периода 1886 г. – 1887 г. и 1907 г. – 1911 г.) е министър на войната, като такъв разформирова всички части, участвали в детронирането на Александър I Батенберг. Организира извънреден съд, който издава смъртни присъди на офицерите в русофилския бунт в Русе. За големи заслуги към Българската армия е наричан “патриарх на българското офицерство“. Награден е с орден “Св. св. Кирил и Методий”. Кръстник е на престолонаследника Симеон II (12 юли 1937 г.).
