НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

29 септември: Солунското примирие

Време за четене: 2 мин.

Късно вечерта в 10:50 на 29 септември 1918 г. Андрей Ляпчев, със сълзи на очи, и съкрушеният генерал Иван Луков слагат подписите си под договора за примирие с Антантата, останал известен като Солунското примирие.

В делегацията по преговори участва и авторът на “Строители на съвременна България” Симеон Радев. От страната на Антантата примиерието е подписано от генерал Франше Д’Еспере, възпитаник на военната академия Сен-Сир, служил в Алжир, Тунис и Индокитай, бил се по време на Боксерското въстание в Китай, а след това и в Мароко и накрая отличил се в битката при Марна през 1914 г., където френската армия съумява да отблъсне настъпващите към Париж германски войски. Примирието идва в един от най-съдбоносните за България дни и часове – две седмици след пробива на фронта при Добро поле и само часове след неговото сгромолясване при Скопие. Българската армия е евакуирана от Македония и демобилизирана, а всички стратегически пунктове са окупирани от войските на Антантата. Опитът на Ляпчев и генерал Луков да преговарят върху условията пропада.

В същото време разбунтувалите се и водени от земеделеца Райко Даскалов войници се опитват да превземат София, обявили по-рано република в Радомир. Пресните в паметта на хората разкази за ужасите на революциите в Русия обаче свежда Радомирската република до войнишки бунт на три разбити дивизии. В следващите дни въстанието бива разгромено от юнкерите и няколко германски батальона, а Райко Даскалов бяга и се предава на съюзниците. Към “републиката” не се присъединява нито един офицер. Революцията се проваля още в самото си начало. Няколко дни по-късно цар Фердинанд ще се откаже от престола.

В това време на тежки изпитания всички български институции са поставени под въпрос в своята легитимност – монархът абдикира след 32 години управление, правителството е нестабилно, а армията почти не съществува. В страната има недостиг на храни, лекарства и дрехи, върлуват дезинтерия и пренесена от пленените колониални войници малария. И в това тежко и трудно време България все пак успява да устои. Тя не последва пътя на Съветска Русия и руската гражданска война. Страната успява да се измъкне, макар и на косъм, от хаоса, в който е би могла да бъде въвлечена. В края на първия по рода си толкова катастрофален и всеобхватен конфликт в историята на човечеството – Първата световна война.

Оригинална публикация във Фейсбук

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!