НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

29 април: Княз Александър I Батенберг

Време за четене: 4 мин.

На 29 април 1879 г. (17 април по стар стил) Александър Батенберг става първият княз на третата българска държава, след като е избран от I Велико Народно събрание измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година князът полага клетва в Търново и поема управлението. В периода 1881-1882г. България няма министър-председател и се управлява от княз Александър Батенберг в така наречените „Режим на пълномощията“.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Кралство Ломбардия-Венеция (днешна Италия) като принц Александър Йозеф фон Батенберг. Той е втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от брак му с полската графиня Юлия фон Хауке. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен).

След като получава военното си образование започва да служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст младият принц получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Активно участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.).

Управлението на Александър I съвпада с първите и най-тежки години на възкръсналата след пет века България, при която липсва държавническа традиция, както и политически опит. Тепърва трябва да се изграждат администрация, армия, външнополитически отношения… Според проф. Янчев именно Александър I прави първите стъпки в много от тези насоки:

„Положителни, а понякога и недотам, те поставят основите на Третото българско царство – и тези основи оцеляват, развиват се в по-нататъшните години, като така оцелява и самата държава.“

За мнозина обаче в управлението на княза доминират два основни негатива: суспендирането на Търновската конституция и развалянето на българо-руските отношения. Приетата на 28 април 1879 г. във Велико Търново конституция е прогресивна за времето си, но не е лишена от противоречия. В нея принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Липсва глава за съдебната власт като гаранция за правова държава, няма контрол за съответствие на законите с конституцията. Тя не определя княжеството като парламентарна, а като конституционна монархия. Немският аристократ Батенберг дълбоко вярва в модерната през XIX в. идея за просветения монарх – още повече, че идва от държава, чиято собствена конституция не предвижда всеобщо избирателно право. Князът е убеден, че новоосвободеният български народ трябва първо да се отърси от дългата липса на собствена държавност и едва тогава да тръгне към изграждане на политически платформи и управленчески модели.

Определено, като най-голям успех на първият български княз се счита Съединението на Княжество България с Източна Румелия. По този начин България достига най-голямото си териториално разширение след Освобождението. „По-късно водим четири войни за национално обединение, но никога не постигаме такъв успех“ – казва Веселин Янчев. Когато Батенберг пристига в България през 1879 г., тя има територия от 63 752 кв.км с население от около 2 000 000 души. Когато абдикира през 1886 г., територията й вече е 96 345 кв.км, а населението – 3 150 000.

Скоро триумфът на Батенберг отстъпва място на политическото му поражение. На 8 срещу 9 август 1886 г. група офицери извършват военен преврат и принуждават княза да подпише абдикацията си. После го изпращат на руския император, вдъхновител и организатор на преврата, но императорът го освобождава да замине за родината си.

Отстраняването на княза предизвиква разцепление в българската армия и обществото. Стефан Стамболов и неговите привърженици връщат княза, но той вече няма подкрепата на Русия и другите велики сили. Затова на 26 август 1886 г. князът подписва абдикацията си и окончателно напуска страната.

Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.

Александър Батенберг прави нещо, което никой държавник в историята ни не е правил – пожертва трон и династия за Съединена България. Защото българите получихме освобождение, но не получихме свобода!

Князът ни остави един символ – Сливница. Остави и личното си смирение – Мене може да забравите, но Сливница – никога!

Съединителят дава и бъднината – Боже, пази България!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!