#НаДнешнияДен 1916 г. по време на Първата световна война загива Владимир Мусаков – български юрист, писател и драматург.
Владимир Петров Мусаков е роден на 25 октомври 1887 г. в София. През 1912 година завършва право, финанси и държавни науки в МГУ (1907–1912).
Преподава частни уроци по математика, френски и география, чертае в архитектурно бюро, пише художествена критика и пътешества из Русия, Финландия, Румъния и Турция. Владее немски, френски и руски език. Завръща се в България и работи като адвокат в София (1912–1915). Съосновател е на първото адвокатско дружество в страната. Постъпва в Школата за запасни офицери (1915) и след завършването ѝ е изпратен на фронта. Участва във войната срещу Сърбия, а по-късно частта му е прехвърлена в Добруджа. На фронта между сраженията рисува и пише. На 19.09.1916 на линията Кубадин – Кокарджа е ранен и умира от тетанус във военно-полевата болница в с. Алфатар. Във военната му раница са намерени романът „Яна“ и записките му от фронта „Кървави петна“.
Първата публикация на Мусаков е статията „Животът и учението на Лев Толстой“ във в. „Ден“ – юли 1910, написана по повод смъртта на писателя.
Започва творческия си път с кратки разкази, импресии, приказки и поезия в проза, които публикува в списанията „Листопад“, „Седмична илюстрация“, „Светлина“, „Факел“, „Родно изкуство“ („Хризантема“ – поезия в проза, „Една смърт“ – разказ, „Птичето“ – разказ) и във вестниците „Балканска трибуна“, „Поща“, „Дневник“. Ранните му творби са написани в духа на романтизма и символизма в българската проза, с подчертано отношение към житейските проблеми, с психологически рисунък и акцент към детайла и орнамента.
Умира от тетанус на 29 септември 1916 г. във военната болница в Алфатар по време на Първата световна война, след като е тежко ранен в бой в Южна Добруджа.
