НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Две Българии…или какво честваме днес

Време за четене: 4 мин.

Днес мъдрият, трудолюбив и гостоприемен, но многострадален и неслучил на политици  български народ за пореден път се раздели. Една средно средно голяма група умилно си спомня за другаря Тодор Живков и неговото управление. Да, може да е прост, може да е диктатор, но хляба беше бял и имаше вкус на хляб, имаше за всички, даже и за животните, саламът… ракията … картите за почивна станция…а и ред имаше и нямаше престъпност. Внучки, лелинчовци, комшийки, другари и телохранители на другаря Живков се изредиха при всички тъпи телевизионни водещи да разказват уютни спомени.

Друга, средно много малка група си спомни, че на днешния ден мъдрата народна власт поднесе на своя пръв партиен и държавен ръководител зловещ дар – на рождения му ден в Лондон е убит писателя емигрант Георги Марков, силен критик на диктатурата. Георги Марков е епоха и емблема. “Задочните репортажи” са безсмъртната, осветената с кръв истина за комунизма. 

Независимо колко бял, вкусен, ухаещ и топъл  е бил ръчният хляб във фурната на Самуил и Парчевич и колко пошли лайна с набухватели яде народът днес при демокрацията, диктатурата си е диктатура. Можем да спорим дълго кое е по-голяма гадост – днешният хляб в Билла или в Дар от Боговете, млякото на Данон или свободната пазарна телевизия  БиТиВи с Ани Цолова и Виктор Николаев от една страна или ръчния от 52 в гореупоменатата фурна, “Светът в действие” по Първа програма от друга.  И накрая на спора, ако имаме грам мозък в главите ще се обединим около мнението, че все пак диктатурата е по-голяма гадост от хляба Бонус , защото при нея, ако смяташ че “онея у парламента са –(полит некоректно название за мъже с нетрадиционна сексуалност)—” тогава те убиват Бойковците и Цецовците на другаря Живков. А като си умрял няма как да ядеш от ръчния от 52, колкото и да е вкусен. Нещо като кратко и ясно е. По-добре жив, отколкото умрял. Днес ядеш Бонус като кал и дори ти казват, че е полезен, но можеш по цял ден да ръсиш мъдрости и сентенции за “онеа —–  у парламента” и дори и да те срещне полицай, най-много да се съгласи с теб. 

Има и друго нещо. Тоя хубавият бял хляб беше с пари на капиталистите-потосмукачи, а не на трудовия народ.  Беше на кредит демек. По време на другаря Живков България фалира 3 пъти, продаде на СССР златния резерв на БНБ и поиска официално да престане да съществува и да стане 16-тата съветска република. 

И все пак, ако имаме слабост към диктаторите и носталгията по уюта на техните режими, имаме пълно право да си спомним с добро за диктатора,  който ни остави две Българии.  На 7 септември 1940г. е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа отново е слята с България. Това се случва след дълга, предпазлива и мъдра дипломация на българските политици (тогавашните “крадливи политици”) и най-вече на Царя. Иначе  нямаше да имаме Камен бряг, Калиакра, Шабла, Балчик, Албена, Добрич, Тутракан, Силистра, Ген. Тошево, Поручик Чунчево, Ген. Кантарджиево и още много красиви места, на които блюдолизците на др.Живков днес строят голф игрища, вятърни паркове и яхтени пристанища. Така че, ако ще честваме диктатори, поне да е онзи, който наистина е дал нещо на България, а не онзи, който три пъти я е фалирал и два пъти е поискал да я подари на СССР,
Две Българии  стават една. 

Третата, огромна в своята големина група хора днес не чества нищо. През оная работа (политически некоректно название на penis) и е и за Хитлер и за Тато и за Добруджа и за убийствата и за свободата и за всичко, което не ферментира.

И така: дебатът е дали на 7 септември да честваме Живков, дали да честваме жертвите на Живков…  дали отхвърляме принципно всеки диктатор или казваме “бе, то верно мялко неприятно се получи с Марков / поляците / човешкия живот / свободата…, ама пък бяхме млади и вдигахме самолета без трибестан и като поръсиш една дебела порязаница хлеб с олио и червени пипер и пей сърце. 

20 години след промените общественият дебат е пак между наглите и хитри селяндури от шайката на Живков, които днес още по-стабилно управляват (де-факто, при днешната свободна пазарна икономика) и техните жертви, в позата на морално извисени мъртъвци или не чак толкова извисени, но пък все още живи маргинали.  Този “дебат” се случва под насмешливите погледи на люпещите семки бивши телохранители и шофьорчета на Живковците, които управляват (де-юре при днешната парламентарна представителна демокрация) Лукави цървули гнЯвят лузъри-титани. Това е българската история. Друг вариант като че ли няма. 

Дали има шанс някога българите да се видят като нещо друго освен а) хитреци-тарикати от Правец и Кривец или  б) жертви, изтерзани от цървулите? 

Хайде, оставете Крайовската спогодба и монархофашизма – враг на Уорлик и Обама и приятел на хитлерофашизма и японския милитаризъм (а каква бира имаше тогава, какви коли вървяха по улиците…)

Върнете лентата малко по-назад. На 7 септември 1916г. същата тази Добруджа осъмва без врагове. Хиляди  румънци, сърби и  руснаци от славната казашка конница лежат вдървени в неестествени пози из отъпканите жита. Едри зелени мухи жужат и лазят сивите лица, а ята черни гарвани се реят като бели гълъби на кръгове в небето.,. по тия места е минала не конница, а хала –  кавалерийската дивизия на ген. Иван Колев.  Него чествам аз в този ден. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!