На днешния ден през 1819 година в Карлово се ражда Евлоги Георгиев Недев. Български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век. Евлоги Георгиев прекарва по-голямата част от живота си (60 год.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Брат на Христо Георгиев. През 50-те години на ХІХ в. братята започват даренията си „на ползу роду“. Те се считат за основатели на „Добродетелна дружина“ – организация на заможни българи, която си поставя за цел освобождение на българските земи от османско иго. Дружината подпомага финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ.
Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма “Теолого” в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона.
След 1878 г. Евлоги Георгиев се връща в България и в следващите години закупува солидно количество парцели в центъра на София, така че през 90-те години вече притежава над 10 хиляди квадратни метра. През 1896 г. меценатът обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева за построяването на сградата на Софийския университет.
Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, което включва следните дарения:
На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
“Да се поддържа училището “Кирил и Методий” – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти.”
На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
За приюта “Елена” и букурещкото управление на болниците.
Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията”. Евлоги завещава само малка част на роднините си, а всичко останало дава на България. Това е обяснимо, тъй като нито Евлоги, нито Христо създават семейства, така че на практика нямат наследници. Една сума в завещанието му прави впечатление на всички българи. Това е космическата цифра от 6 милиона златни лева, която е дарена за построяването и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва видния българин и негов съратник Иван Евстратиев Гешов.
