На днешния ден през 1867 година е роден Александър Малинов български политик, лидер на Демократическата партия, дългогодишен министър-председател на България.

Роден в Пандъкли, Бесарабия, Александър Малинов завършва Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев и право в Киев през 1891. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.

Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на царя.

В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция.

Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София. Погребан е в централни софийски гробища.

Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.

 

 

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на „София помни“.

Share This